Бях вчера до Националната агенция по приходите – в края на месеца изтича срокът, в който трябва да декларираш, ако променяш вида на социалното си осигуряване. По тоя повод отидох. Отдавна не бях ходил. Пак се чака на опашки, само че сега е организирано – въвели са система за управление на опашките и поне не хабиш нерви за това, че някой служител прекарва без ред близки и познати или пък някой безочлив нахалник нагло те прережда. Свърших си аз работата на гишето и си викам така и така съм отишъл, да направя една справка на гишето за здравното осигуряване. Приключих и там и вече тръгвах, когато една циганка, средна възраст, се завтече към мене с някаква бланка в ръка и гореща молба да я попълня. Мъжът й бил в болница, трябвало да му се направи спешна операция, но имали месеци, че и години с неплатени здравни осигуровки, тя ги внесла накуп, но за да му направят операцията, трябвало да издадат служебна бележка от НАП, че осигуровките са платени, и за целта тя трябва да попълни молба по образец. Попълването на бланката беше елементарно, но жената не можеше нито да чете, нито да пише, помогнах й. Но си дадох сметка колко безпомощен е неграмотният човек, колко безпомощен по тая линия е цял един етнос. И се сетих покрай тая случка за една стара поговорка: не давай на гладния риба, а му дай въдица. Това, което трябва да се дава на ромите, са не непрестанни социални помощи, не незаслужени привилегии и безплатен ток. А наука и знание. Това е тяхната въдица, а рибата трябва да си я уловят сами.
