Ще подходя към днешната тема с кратък преразказ на една случка, споделена ми от мой приятел, който е студент филолог. Отива той за първи път при един зъболекар – имал някакво дребно кариесче – и когато зъболекарят приключил с работата по зъба, се разговорили за това-онова. Приятелят ми, не знам в каква връзка, споменал думата декАн с ударение върху а, както той твърди, че е правилно, макар да звучи странно. Зъболекарят го поправил и му казал, че е правилно да се каже дЕкан, с ударение на е. Тогава моят приятел възмъжал и му се троснал: Понеже аз не ви казвах как да ми пломбирате зъба, ще ви помоля вие да не ми казвате къде да поставям ударението. Извод от историята – Всеки да се занимава с това, за което е учил и от което разбира. За какво ви я разказвам тая случка? Ами чета преди дни една статия, в която се обясняваше как било проведено обучение на камериерките от българските хотели да разпознават терористите. Като изключим това, че атрибутите, по които трябва да ги разпознават, са толкова несигурни и смешни и подобават повече на нескопосан соц. криминален роман от ранния следдеветосептемврийски период, питам се българските камериерки ли са тези, които трябва да изскочат с голи ръце срещу световния тероризъм. И що за тероризъм е той, ако си остави радиостанцията на нощното шкафче, за да може камериерката да го огледа добре и да сигнализира властите. Извод от история 2 – Всеки да си гледа работата – разузнавачите да разузнават, камериерките да чистят.
