Появиха се преди няколко дни в социалната мрежа снимки, на които се вижда как хора от малцинствата се подиграват около гроб на българин. Веднага побързаха да направят проблема етнически и съответно да го яхнат за обслужване на някакви политически цели, разбирай за стягане на електоралните редици. А проблемът не е нито етнически, нито верски, той е просто човешки. Става въпрос за уважението или по-точно за липсата му към паметта на тези, които не са вече между нас. Разбирайте го в най-широк смисъл. Сигурен съм, че такова неуважение някога, някъде са проявявали представители на различни етноси и на различни вероизповедания. Всеизвестен е фактът за българското участие в оскверняването на гроба на великия Чарли Чаплин. Е, съгласни ли сте всички българи да бъдем слагани под общ знаменател във връзка с това. Затова от такива криминални инциденти не бива да се правят генерализирани изводи за тая или оная част от обществото ни. Иначе, ако погледнем малко по-философски, местата за вечен покой са мерило за това, колко е цивилизован един народ. В някои страни това са едни от най-известните места, с красива растителност и впечатляваща архитектура, почти туристически дестинации. И ако това наистина е мерило за цивилизованост, ние очевидно няма да се наредим сред най-цивилизованите народи. Занемарена и запустяла работа са нашите гробищни паркове. Порутени паметници на значими за обществения и културния ни живот личности, изчегъртани букви, особено ако са метални, треви и бурени. И в същите тези паркове виждаш полета с паметници на английски войници, загинали на наша територия – идеално поддържан райграс, снежнобял мрамор, свежи цветя. Значи може. Ей това ни е проблемът, а не инцидентни криминални прояви, които съществуват по цял свят.