Срам ме е. От поведението на един български депутат и ще ви кажа защо го приемам като личен срам и защо вие трябва да го приемете като такъв. В края на материала.
Ако попитате маститите социолози и политолози защо една толкова налудничава и безумна фигура е възможна в българския политически живот вече шеста година – след престъпните изцепки на магистрала Тракия; след бурните семейни свади; след снимковите доказателства за един свръхохолен живот, който депутатска заплата не може да осигури; след словесните – и не само – набези срещу български полицаи и журналисти; след последната самолетна изцепка, която на всичкото отгоре се нюансира и дипломатически, със сигурност ще ви дадат няколко отговора. Общото между всичките отговори обаче, че е това, че те няма да съдържат истинската причина.
Първият – ще ви кажат, че Сидеров е възможен благодарение на милиона, даден му на времето (така поне сочи документ, излязъл в публичното пространство) от партията на Доган, за да се създаде един изкуствен противник на ДПС, който да подпомага мобилизирането на електората.
Втората – парите, които му плащат за различни политически услуги, включително и за златния му пръст, който крепи настоящия кабинети. И още много други в този порядък.
Истина обаче е друга. Волен не е болен и е възможен единствени и благодарение само на нас или поне на оная част от нас, която гласува за него. На онези хора, които всеки ден проявяват словесна и физическа агресия като него и по тази причина го разпознават като своя герой и представител; на онези, които вярват на първата срещната ромка, че може да им отвърже късмета срещу пет лева – те вярват и на политика, че може да им направи пенсиите 500 и заплатите 1000 лева eй така с магическа пръчка…
Е, затова е възможен. И затова трябва да ни е срам. Защото Волен това сме ние или поне една значителна част от нас. Дотолкова, че му позволява да бъде решаващ фактор.