Авгиеви обори

Rate this post

Срещнах наскоро във фейсбук на призив: Помогнете да изчистим Родопите! Първоначално помислих, че става въпрос за някаква организирана акция, в която желаещи да се включат с доброволен труд. После разбрах, че се борим за европейско финансирана наред с други страни, членки на Европейския съюз, за почистване на замърсени райони в рамките на съюза. Помагането се състоеше в това да се пусне глас по електронен път и така с надмощие в електронното гласуване да вземем преднина и да спечелим европейските пари.  Ще кажете, добра кауза, заслужава си усилието. Аз обаче не пуснах глас, и то не защото не съм природолюбител, а тъкмо защото съм. Какъв е смисълът от това някой да ни даде някакви пари, за да почистим нещо, което само след седмица-две до месец най-късно ще бъде обсипано със същото количество боклуци. От същите тия хора, които натискат копчето за електронно гласуване и така се изживяват като природолюбители, защото това не изисква почти никакви реални усилия. Но когато трябва да положат усилие – когато са сред природата, да събират фасовете си в кутийка, след екскурзия или пикник в планината да събират отпадъците си под формата на PVC опаковки, найлонови пликчета и торбички, пластмасови и стъклени бутилки, вестници и други опаковъчни и санитарни материали, – те не го правят. Нека си го кажем направо – поради мърлящината, безотговорността и мързела ни българските планини са се превърнали в едни авгиеви обори и няма съвременен Херкулес, нито чудо, което да ги изчисти трайно. Единственото решение е някой да даде пари, но за смяна на платките в главите ни – тези платки, дето отговарят за хигиената. Другото ще е от ден до пладне, или пари, дадени на вятъра – ще изчистим старите боклуци, за да отворим място на новите.

Google+ Comments

Leave a Reply