1984 – една история за Големия брат

1984 – една история за Големия брат
Rate this post

1984 е заглавието на една от най-известните книги на Джордж Оруел, която е вдъхновила създаването на телевизионния реалити формат Big Brother. Преди си мислих, че едва ли има човек, който да не знае тази подробност, но през последните ми контакти с най-различни хора се оказа, че това всъщност това не е съвсем така.

Днес ще говоря повече за книгата и по-малко за предаването.

Интересен факт за книгата е, че тя е написана в далечната 1948-а година. Това си е почти краят на Втората Световна война и надигащата се сила на социалистическата идеология. Контролът върху личността, собствеността, изборът и т.н. силно са повлияли на Оруел и той е създал една антиутопия на предлаганата социалистическа идея. В нея хората са наблюдавани навсякъде, където отидат – на работа, в домовете си, на улицата, в заведенията. Всичко се случва в полза на партията. Всичко се слуша в полза на партията. Хората до такава степен са пречупени, че предават дори най-близките си създания като майка и баща, защото са престъпили някой незначителен закон на партията. В същото време хората са принудени да поставят маски на ръцете си и да внимават с начина, по който емоциите им се появяват на лицата им. Няма абсолютно нищо скрито от партията и тя е съвършеният бог.

Звучи ли ви познато?

Джордж Олуел се превръща в пророк, който почти дословно предсказва какво ще представлява едно комунистическо общество. Слушайки разказите на моите прародители и родители за времето, което ние наричаме Тоталитаризъм, нещата не са били много по-различни. С тази разлика, че не навсякъде хората са били наблюдавани от камери… може би защото този тип технологии не са били достатъчно развити по онова време.

В същото време реалити предаването Big Brother е вдъхновено от тази книга и като идея и експеримент е може би доста интересен. Реализацията обаче на мен малко ми куца. Защото, за да си осигурят скандали и нещо, което да държи интереса на хората и да вдига рейтинга на предаването, те изкуствено разписват определени сценарии, към които привличат отделните участници, като ги карат да правят различни неща или да се държат по определен начин.

А всъщност би било толкова по-интересно без това да се излъчва по телевизията, да знаеш, че ще си затворен в една къща, не малко време, с хора, напълно различни от нас самите.

Вие какво смятате? Дали не трябва всеки да премине през един подобен експеримент сам за себе си, за да намери правилните изводи за себе си и да види дали може да се справя с хора, които са крайно различни от вас самите.