Миналата вечер се организирах и гледах първия брой на широко рекламираното комедийно предаване “Ол инклузив”. Песимистично бях настроен – защото в последните години този тип формати буквално никнат като гъби, конкурирайки в това отношение дори и наплива от български сериали – и тези ми настроения съвсем се оправдаха. Ще се попитате защо съм такъв скептик. Ами първо, защото смятам, че във всеки един жанр трябва да има мярка и както казва по съвсем друг повод новият министър на младежта и спорта, сам да се дозира – здравословно е. Няма смисъл да се заблуждаваме, че прекаленото изобилие не води до драстично намаляване на качеството.
Спор няма, имаме изключително талантливи комедийни актьори – Рачков, Зуека, Любо Нейков, Мария Сапунджиева, наистина са много тези, които са в А отбора, да не ги изброявам. Но пренасищането с изявите им, появата им буквално от чешмата, при това с едни наистина бездарно написани или преписани, често повтарящи се диалози и скечове направо съсипва и изхабява таланта им.
Същото се случи и с новото предаване. Като изключим изключително интересната хрумка на продуцента Маги Халваджиян да включи номера на илюзионисти и циркови артисти – нещо, за което българската телевизионна публика определено има глад – всичко останало беше пълна немощ. Наистина пълна недостатъчност на сценаристите, които, предполага се, поне за първия брой са дали всичко, на което са способни.
Е, наистина не е много, щом и блестящият актьорски талант и еуфорията от началото не можаха да компенсират.
Не защото съм се притеснил за поредното неуспешно начинание в родния ефир обаче пиша тези редове, а защото истински се притеснявам, че без време и без смисъл изхабяваме талантите си. Вкарваме ги в едни доста бездарни и комерсиални калъпи, от които трудно ще излязат.