Feb 08

Внимание! Опасен под!

Внимание! Опасен под!
Rate this post

Ей, хора, пророк ще се окажа. Помните ли, миналия път писах материал за снегопочистването. И аз за малко да стана жертва на човешката непредвидливост и немарливост. То направо си станах, но поне засега без кой знае какви сериозни последици. Миналия петък с един приятел решихме да направим една хубава разходка пеша из града, хем малко работа имахме да свършим, хем да подишаме малко чист снежен въздух, хем после да седнем по на едно питие и да се видим. През целия път много внимавах – да стъпвам на незаледени участъци, да не минавам под висулки. Свършихме си работата, поразходихме се и потеглихме към заведението, където бяхме решили да седнем. По пътя минахме покрай един магазин, от който редовно пазарувам, видях, че се пуснали новите брошури с промоции и реших да вляза да си взема една, вкъщи на спокойствие да я поразгледам. Възможно е да съм тръгнал и малко по-бързо, възможно е и вниманието ми да е било притъпено, тъй като вече не съм чувствал опасностите на заледените тротоари, но влизайки в магазина просто полетях – позаклатих се назад, размахах ръце и накрая паднах с цялата си тежест  напред, върху коленете си, повече върху лявото. Няма да ви казвам каква болка изпитах, а определено не съм от мъжете лигльовци. Десетина минути не можех да мръдна – може и да са били по-малко, но така ми се сториха. Като си стоях на земята и вече болката поотмина, огледах пода – лъскави и гладки теракотени плочи, като огледало. Ясно ви е какъв е ефектът, като влезеш с обувки с грайфери, а те зимата повече са с такива, а грайферите – пълни със сняг. Тогава толкова ме болеше, че даже нямах сили да се разправям със служителите, но съм решил тия дни да ходя. Със сигурност не съм първият, който пада там. Трябва ли някой да се изпотроши или не дай боже нещо по-лошо, за да се сетят да сложат някаква постилка на тия лъскави плочки. Както ви казах и в предния материал – никой не може да ни навреди повече от собствения ни мързел и немарливост. Иначе аз съм с посинен ляв крак, коляното още ме боли – надявам се да няма някакви по-дългосрочни неприятни последствия. И вече ще внимавам за какво пиша, че явно по фън шуи, като изговориш нещо, то се случва. 🙂

Google+ Comments

0
comments

Reply