Много хора избират ходенето на фитнес като начин, по който да поддържат фигурата си и тонуса си след заседналото работно ежедневие. Много от тя се чувстват добре и просто го използват за тонус, но има и такива, които изпадат в крайни състояния и започват да се обсебват от това постоянно да ходят на тренировки, да се хранят правилно и да следят калориите си.
В това няма нищо лошо, но ако е в разумни граници. Аз съм на мнението, че човек живее веднъж и не бива да се лишава от малките удоволствия в живота, но всичко трябва да бъде правено с мярка. Прекаляването с каквото и да било – било то здравословни практики или вредни такива.
Тези, които се пристрастяват към фитнеса и тренировките не осъзнават колко всъщност вредят на себе си. Не само в това, че претоварват тялото си, но и социалните им контакти започват да се въртят единствено и само около седем-дневния им график за тренировки, специалното меню (което изисква време за подготвянето им), храненията по 6-7 пъти на ден и… времето, в което могат да се виждат с хора остава само работното време.
Това ми се вижда твърде тъжно съществуване, което е лишено от всякакво пълноценно общуване и наслади от живота, вглъбено това да поддържаме тялото си здраво и да живеем по-дълго, но какво ни носи този живот?
Вие на какво мнение сте?