Фитнесът – здраве, страст и обсебване

Много хора избират ходенето на фитнес като начин, по който да поддържат фигурата си и тонуса си след заседналото работно ежедневие. Много от тя се чувстват добре и просто го използват за тонус, но има и такива, които изпадат в крайни състояния и започват да се обсебват от това постоянно да ходят на тренировки, да се хранят правилно и да следят калориите си.

В това няма нищо лошо, но ако е в разумни граници. Аз съм на мнението, че човек живее веднъж и не бива да се лишава от малките удоволствия в живота, но всичко трябва да бъде правено с мярка. Прекаляването с каквото и да било – било то здравословни практики или вредни такива.

Тези, които се пристрастяват към фитнеса и тренировките не осъзнават колко всъщност вредят на себе си. Не само в това, че претоварват тялото си, но и социалните им контакти започват да се въртят единствено и само около седем-дневния им график за тренировки, специалното меню (което изисква време за подготвянето им),  храненията по 6-7 пъти на ден и… времето, в което могат да се виждат с хора остава само работното време.

Това ми се вижда твърде тъжно съществуване, което е лишено от всякакво пълноценно общуване и наслади от живота, вглъбено това да поддържаме тялото си здраво и да живеем по-дълго, но какво ни носи този живот?

Вие на какво мнение сте?

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *