Като човек, който от години наблюдава как технологиите пренаписват правилата на играта, не мога да не се замисля върху последния хит в сигурността – биометричните модули. Предложението е просто: „Само 50 евро на година и лицето ви се превръща в цифров ключ“. Звучи изкушаващо, нали? Все пак, кой не иска повече удобство и сигурност? Само че когато се вгледаш внимателно, под лъскавия интерфейс се крие нещо доста неприятно.
Преди години парите за пароли бяха неприятност, но поне имахме контрол. Ако някой я откраднеше, я сменихме. Имахме избор. Сега ни предлагат да обвържем достъпа си до собствената биология – нещо, което не можем да подменим. Да плащаш за сигурност, която не можеш да смениш при компрометиране, е все едно да си купиш заключващо се сейфче с единствен ключ, който предаваш на продавача. И да го подновяваш всяка година.
Това е бизнес модел, изграден върху нашата лековерност. Те не продават защита, а абонамент за достъп до собствената ни идентичност. Колко е удобно – ти плащаш, а те държат ключа. Ако някой ден базата данни бъде разбита, няма да можеш да си „смениш лицето“. Ще си просто жертва на собственото си удобство.
Оставих предложението настрана и се върнах към стария, досаден метод – паролите. Да, изисква малко повече усилие, но дава контрол. Истинската сигурност не идва от липсата на триене, а от способността да устоиш на изкушението да се откажеш от контрола си заради моментна лекота.
Следващият ъпгрейд вероятно ще струва още повече, а алгоритмите, които плащаме да ни пазят, ще разпознават лицата ни все по-лесно. Въпросът е – готови ли сме да плащаме, за да бъдем наблюдавани?
Много точно е казано за плащането за сигурност, която не можеш да смениш. Онзи ден гледах по телевизията една реклама точно за подобно нещо – уж супер модерно и удобно, но не се замислих колко зависима ставам от собственото си лице. Звучи леко плашещо като го кажеш така.
Харесва ми как е написана статията, с лекота и разбираемо обяснява нещо толкова сложно като биометрията. Примерът с 50 евро на година за лице като ключ е много точен и веднага ти става ясно каква е опасността. А и идеята, че не можеш да си смениш лицето като парола, е нещо, което човек рядко се замисля.
Наскоро четох за казуса с Uber и данните от биометричните им проверки на шофьорите. В статията пишеше как хиляди хора са били засегнати от пробив, а лицето им вече не е нещо, което могат просто да сменят. Това ме накара да се замисля колко прав е авторът, че в крайна сметка даваме контрола над себе си на компании, които може и да не се грижат достатъчно за сигурността ни. Изглежда, че идеята за удобство и сигурност крие доста рискове, които често не осъзнаваме.
Аз като по-възрастен човек все още пазя старите си документи с подписи, а не се доверявам на тези сканирания и снимки. Помня как преди години се мъчих да ме разпознаят на банкомат с пръстов отпечатък, а сега пак трябва да се адаптирам. Не ми се иска всичко да зависи от едно лице, което може да се промени с времето.