Пак фейсбук ми даде тласък да пиша. По принцип много се изнервям, когато на стената ми постнат снимки с някакви призиви или пък стихчета на нивото на даскалска поезия или пък лексикон на четвъртокласник. Когато обаче пък става въпрос за някаква лицемерна или пък безсмислена показност на добросърдечие, направо излизам извън контрол. Далече съм от мисълта, че всички го правят, за се представят като някакви или да демонстрират нещо, вероятно някои искрено вярват, че това е начинът, по който може да покажеш нещо. Въпреки това безсмислието на такива публикации ме кара да се чувствам меко казано неловко. Веднага ви давам конкретен пример. Тия дни мой приятел във фейсбук публикува на стената ми снимка на момчето, което отклони цистерната с газ и спаси едно село от мощен взрив и което впоследствие почина – публикува снимката с призива и аз да я споделя на стената си и така да покажа, че съм съпричастна и оценявам саможертвата му. Е, толкова лесно ли било съпричастието – маркирането на някаква фейсбук иконка. Хайде моля ви се! Няма нужда. Разбира се, че и на мен като на всеки човек с нормална емоционалност ми е мъчно за това момче, отишло си без време. Това ли е начинът обаче! Не е ли по-нормално човек наум да каже едно “бог да го прости момчето” или при първо посещение в църква да запали една свещичка за покой на душата му. Трябва ли да развяваме снимката му по стените си като знаме, което да бележи собствената ни добросърдечност и състрадание?! Стига показност – даже и да е добронамерена!