Сигурно ще ви изненадам с днешната си тема, но оная нощ сънувах един толкова цветен и впечатляващ сън, че отново си припомних една своя теория за това как точно се раждат сънищата. Много хора, особено жени, са склонни да вярват на особените и значими послания, които носят нещата, които сънуват, но аз си мисля, че сънищата не са нищо повече от натрупани от деня или предходни дни емоции, впечатления и всякаква информация от различен характер. И обикновено, когато сънувам нещо, след това като се поразмисля, се сещам за това, което е провокирало съня. Мозъкът е сложна машина, още по-сложни механизми действали по време на сън, съм чувал, така че нищо необичайно да изкара на повърхността нещо, стаявано на по-дълбоки нива. Но все пак нека ви разкажа съня си, защото наистина беше много реален, чувах, виждах и усещах: Спира кола пред нас, бронирана, нещо средно между джип и микробус – от ония, дето ги дават по филмите, пълни с подслушвателна техника. Ще ме канят на работа в Мосад. Да де, ама те там не канят. Вдигнаха ме по бели гащи от леглото. Тих и равен женски глас с металическо звучене ме подкани да се облека, да изляза пред входната врата и по определен маршрут да поема към колата, като вляза вътре, да не говоря. Влязох аз и по указаният мълча, жената, която се оказа, че е съвсем реална и може да кара кола, беше на волана. Заведе ме до тайна централа някаква, където нямаше лигавщини като интервю за наемане на работа – веднага ми възложиха сериозна мисия. Събудих се плувнал в пот, щото вероятността да се върнеш жив и здрав от такава мисия не е много голяма. На другия ден, като поразмислих, се сетих, че скоро четох някаква статия за жените на служба в Мосад и доста ме беше впечатлила. Което за сетен път потвърди теорията ми, че сънищата не са нищо повече от натрупани отпреди емоции и впечатления.