ГЕРБ комай си отиват – поне за известно време. И ние чисто по български и не особено справедливо си спомняме само лошите неща от това управление. Има обаче две неща, за които се сещам, които трябва да бъдат запомнени, макар че е много вероятно в стремежа за популярност и висок престиж сред някои групи избиратели скоро да бъдат отменени от следващите, които са наред в управлението. Със сигурност почитателите на партията на Борисов ще опонират: не са две, много повече са, а противниците се питат: кои са пък тези неща 🙂 Затова – към първото. Пълната забрана на тютюнопушенето на обществени места. Със сигурност първият аргумент, с който ще ме оборят, е, че това ограничение доведе до сериозни затруднения в ресторантьорския бизнес, особено в студените месеци. И това е факт – с множеството фалити в бранша се оправдават и бъдещите новодомци в Министерския съвет. Само че още по-тежък е фактът, че отмяната беше истински смело, почти реформаторско решение, доста непопулярно и със сигурност е изяло някой друг процент от електоралната подкрепа, но затова пък беше едно модерно и далновидно начало на борбата с този, колкото и тривиално да звучи, обществено значим порок. Ще питате кое е второто. Второто е въвеждането на стандарта за качеството за някои хранителни продукти. И в тази мярка някои от икономистите и наблюдателите намират причина за вдигането на цените на основни хранителни продукти. Аз обаче си мисля, че това беше още една крачка към здравето – всеки има право да знае какво яде: дали истинско сирене, или смеска, пълна с палмово масло; дали малотрайни колбаси, в които все пак има известно количество месо, или просто някакви полиетиленови форми, пълни със смлени рога и копита. И съм сигурен, че ако е живот и здраве и най-важното, ако не бъдат променени, тези мерки са първата стъпка към това да се отместим от челните места по класациите за най-болна нация.