Кучето ми не е за вечеря

В една група за домашни любимци попаднах на реплика, която ме накара да се замисля: „Върнете ми парите, машината реши, че е време за вечеря, а кучето ми е на ръба на нервна криза!“ Погледнах своя „интелигентен“ апарат за храна в ъгъла на кухнята. Когато го купих, очакванията ми бяха типични за човек, вярващ в прогреса: по-малко грижи, повече свобода. Представях си как се прибирам късно, а кучето ме посреща спокойно и сито. Реалността обаче се оказа по-близо до лош хорър – с нестабилен интернет като главен герой.

С всяка „умна“ джаджа, която се опитва да замести човешката грижа, отговорността не изчезва – тя просто се премества в по-несигурна територия. Вместо да мисля дали купичката е пълна, започнах да се чудя дали сървърите на производителя работят, дали софтуерът не иска спешна актуализация в три през нощта, и дали някакво колебание в тока няма да превърне вечерята на кучето в кулинарен провал. Спестяването на няколко минути време ми костваше десетки минути нерви, докато рестартирам рутера и проверя дали телефонът ми показва „Online“, а не „Connection Error“.

Една вечер, около девет, докато блъсках по проект, машината просто спря. Нямаше сигнал за грешка, нямаше шум – само тишина, която в „умния“ дом звучи зловещо. Замръзнах пред мигащата синя лампа на рутера, докато кучето ми дишаше спокойно, очаквайки своята порция. Изпаднах в паника – ровех по настройките на устройството, разглобявах го с една ръка, докато с другата търсех интернет. Тогава осъзнах, че вместо да автоматизирам храненето, просто съм прехвърлил контрола от едно действие към друго – дигитално наблюдение. Когато технологията се провали, тя не само спира да работи, но и те оставя с усещането, че не можеш да се справиш с най-елементарното си задължение.

Икономическата логика зад тези устройства е толкова нелепа, колкото и техническата. Плащаш тройно повече за пластмасова кутия с моторче, само за да имаш правото да се притесняваш за интернет връзката. Това е чиста загуба на пари и нерви. Вместо да инвестирам в по-качествена храна или по-добър стол, аз инвестирах в машина за тревожност.

Практическият съвет, който бих дал, е прост: не се увличай с автоматизацията на биологични процеси. Понякога една обикновена керамична купичка и рутина вършат по-добра работа от най-скъпия алгоритъм. Надеждността на едно механично действие е далеч по-голяма от тази на облачната инфраструктура. Когато разчиташ на софтуер за нещо толкова фундаментално, не купуваш удобство, а просто си осигуряваш още една причина да проверяваш телефона си посред нощ.“

  • Много точно казано, това с машината за храна ми напомня на един репортаж по Нова за умен хладилник, който се оказа, че не може да се свърже с приложението. Също така едно момче в YouTube разказваше как умната му котка-играчка блокирала, защото ъпдейтът бил неуспешен. Виждам, че проблемът е един и същ — разчиташ на техниката и тя те оставя на сухо.

    Ралица Кирилова 14.11.2026 12:29