Спомням си като бях тийнейджър в родния ми малък град ходих във фитнес, който се намираше в нещо като голям павилион, чието предназначение преди години е било клуб на ветерани. Вярно, че тренировката струваше само един лев, но уредите едва работeха, а гирите трябваше да се хващат с гъби за миене на чинии, за да не те изцапат – понеже в помещението беше доста влажно. През лятото в този фитнес беше адски задушно, единственият климатик не смогваше(или просто се пестеше ток :), а през зимата като нищо можеше да си докараш простуда. И въпреки това ентусиазмът да тренирам, да извайвам тялото си, да се харесвам все повече и да ставам все по-силен, не позволяваше на суровите условия да ме откажат 🙂 Помня, че съм бягал от училище и съм го посещавал.
Е, днес времената са различни – аз също. Предварително уморен от работа изобщо нямам намерение да отида да тренирам на място, което е задушно, с избушени уреди или претъпкано. Напротив, искам да тренирам някъде, където да мога да се концентрирам върху правилното изпълнение на движенията, без да бъда разсейван от най-различни неудобства в обстановката. Колкото и да невероятно, в София е доста трудно да се открие едно такова място, и то на цена, която работещ на заплата човек може да си позволи! И това го казвам, тъй като съм обиколил десетки фитнеси – някои стартират супер, но за по-малко от 3 месеца управителите започват да пренебрегват удобството на клиентите си в името на нарастващите печалби…
И тъй като ми беше толкова трудно да открия точното място, където да тренирам, днес ще ви го препоръчам – нарича се Pulse и се намира на детелината на Околовръстното с бул. България в сградата на Флоримонт Експо, също собственост на Паскал Дойчев и Андон Атанасов. Мога да ви изговоря хиляда думи, но мисля, че само един поглед на сайта на фитнеса ще ви е достатъчен да разберете защо го предпочитам и препоръчвам. Залата е огромна и всъщност не е само фитнес – предлагат се солариум, масажи, скуош, спа, басейн с дължина 25м. Не е пестено нито от пространство, нито от количество и качество на уредите.Там тренират наистина много хора и все пак рядко се налага да чакаш за уред. Хората са усмихнати и точни, много от тях са познати лица от малкия екран, и като цяло атмосферата е много позитивна. Често се провеждат и събития, с които се подчертава, че около този фитнес има общност, а не е просто място за „блъскане на железа и помпане на мускули“ 🙂 Около празниците, например, се проведе страхотно коледно парти в Националния исторически музей, който е доста близо до залата, редовно се организират и т.н. „Pulse Camp”- уикенд тренировъчни лагери в планината. Изобщо, Pulse е нещо много повече от мечтания ми фитнес 🙂 А когато открия нещо, което не само изпълнява изискванията ми, но и ме изненадва положително, се радвам да го споделя.
P.S. Понеже клубът се разви с огромни темпове, наскоро отвори и втори клуб със същото име на пл. Народно събрание, срещу Италианското посолство.