Да се закачим за успеха

successПо-старите сигурно помнят еуфорията от онова шеметно американско лято, когато българският национален отбор стана четвърти в света. Сигурно помнят и как мастити дейци на федерацията по футбол и видни политици, като усетиха накъде духа футболният вятър и че носи мирис на голям успех и слава, хванаха по спешност самолета за Щатите и побързаха да се закачат за него. И ако приемем, че тогава все пак са имали някакво основание, като се има предвид, че онова златно поколение на българския футбол така или иначе в известен смисъл беше продукт на държавата – спортистите се бяха подготвяли по комунистическо време, в държавни спортни клубове, абе с две думи – държавата имаше известна заслуга за успеха им, беше инвестирала в него.

Много нелепо ми изглеждат обаче съвсем скорошните опити на актуалните в момента политици да се присламчат към успеха на тенис звездите ни Цветана Пиронкова и Григор Димитров. Какво общо има тук държавата, че да вади пиар дивиденти от това!? Всички знаем, че успехът в тениса струва доста скъпо, и то не само като усилия на волята, отделено време и т. н., а в чисто финансово измерение. И тази финансова тежест в почти пълна степен се поема от семействата на тенисистите или пък от частни спонсори, които милеят за спорта.

Сега си спомням, че съвсем наскоро четох интервю с Цветана Пиронкова, в което тя обясняваше, че навремето дядо й продал семейни ниви, за да може да продължи с подготовката си. Да, това е истината за успеха на българските тенисисти – зад него стоят само лични усилия, помощ от страна на близки, роднини и т. н. В този смисъл, ако някой има основание да се гордее и да се снима до победителите – това са единствено тези хора. Политиците да си намерят други обекти, които да експлоатират за пиар целите си. Да бъдат така добри.

 

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *