Ще започна малко битово и ще продължа пак така. Което съвсем не трябва да умаловажава сериозността на направените изводи.
Е, започвам с оня стар виц, в който главния герой обяснява защо не вярва на табели с аргумента, че на табелата пишело жени, пък вътре вместо представителки на нежния пол имало тоалетна. Ако си спомняте само преди дни гръмна грандиозен скандал в една от големите търговски хранителни вериги, в която небрежна служителка или повредена машина беше сложила етикет човешко месо на месни разфасовки, не пишеше от какво животно. Последното е смразяващо. Но влиза в графата – случва се.
Е, след тази вицово-търговска увертюра е време да премина към същината на днешния ми материал. Преди дни, докато разглеждах в профили в един от най-известните сайтове за запознанства, попаднах на профила на един доста добър познайник. Разпознах го, щото и името си му беше истинско, пък и галерия от снимки си беше сложил. И тези, които са се подвизавали – без значение по каква причина – на такива места за социални контакти, знаят, че обикновено във всеки профил дават възможност да се представиш с едно-две изречения. Абе да изложиш есенцията на това, което си като личност, или пък на житейските принципи, които изповядваш. Беше го направил и въпросният човек и фразата беше нещо от типа: не е важно какво имаш в живота, а кой стои до теб. Това – казано от човек, който категорично влиза в категорията на тоталния потребител, който е еманация на материалността, за когото денят не е смислен, ако няма някаква материална придобивка – без значение дали му е нужна, или не. Красиво казано и привличащо – много момичета биха се подвели. Оставаше и да е вярно. Е, не е – не само в този случай, а и в много други. Затова не хващам вяра на писаните неща. Днес всеки може да напише или препише каквото и където си поиска и да се представи в светлина, в сияние даже. Сияние, в което има всичко друго – само не и истина.