Наложи ми се преди няколко дни да правя справка за един апартамент в София – дали има някакви тежести или пък не е с прехвърлена собственост, да си го кажем направо – вече продаден. Първо си мислех да направя справка в интернет, но то пък се оказа, че трябва да се внесат пари в банка, да се снима платежното нареждане, да се сканира, да се прати по електронна поща, за да може да ползваш услугата.
Сложно ми се стори, реших, че ще загубя по-малко време, ако отида на място. Изчаках си реда на гишето. Издиктувах данните не лицето, което е собственик на имота, след това и адреса на жилището и момичето ми каза: трябваше с това да започнете, не може да правим справка за имот в столицата. Попитах я дали по интернет мога все пак да си я направя. Тя отрече – трябвало да потърся нотариус с отдалечен достъп – каквото и да значи това, – само той можел. Е, звъннах на един приятел, който преди време ми беше казал, че е ползвал електронната услуга, и то за апартамент пак в столицата, за да го питам как е излъгал системата. Той ми обясни, че нищо от това, което ми е казала служителката, не е вярно. Опитвали се да ограничат по този начин достъпа – чудно защо, при положение че услугата стартира съвсем официално преди няколко години и по правило е достъпна за всички граждани. То това е и смисълът й – да могат да направят проверка, ако купуват жилище или някакъв друг недвижим имот и да се предпазят от това да станат жертва на мошеници. Ако не те самите – брокерите от агенцията, чиито услуги ползват, да проверят.
Оказа се, че приятелят ми е прав. Внесох пари в най-близката банка. Пуснах си сканираното платежно по реда. Изчаках да ме отчете системата и си направих необходимата сверка. Нещата се оказаха наред.
Само се питам защо служителките официално ни заблуждават. На този въпрос естествено няма да търся отговор, защото поне на пръв прочит не се сещам за логично обяснение. Изводът, който направих за себе си обаче, е, че не трябва да вярваме на всичко, което ни е казал чиновникът Х. Защото мотивацията му да ни излъже може да бъде най-различно – от мързел или некомпетентност до каквото ви дойде на ума.