И на кое поле се бият, бих допълнила заглавието. Става дума за доста шумната в последните дни вестникарска и интернет разпра между нашумелия в последните години писател Калин Терзийски и легендата, както го наричат, на българската журналистика Кеворк Кеворкян. Случката накратко – за тия, които са пропуснали препирнята. Арменецът кани в неделното си предаване писателя, който е и психиатър, за да коментира случая в Костинброд. Както често се случва обаче във Всяка неделя, не остава време за коментара на Терзийски, следва не особено убедително извинение на Кеворкян и подмятане, че ще почерпи.
По тоя повод писателят написа един доста емоционален материал – тези, които се интересуват от темата, със сигурност ще го намерят. Журналистът му отвърна пак в писана реч – не особено учтиво. И така.
Но нека да видим кой кой е.
Кеворкян – Вечната Амбър на българската журналистика. Гъвкав, адаптивен и приспособим към всякакви обстоятелства, режими, власт. Което винаги говори за известен дефицит на ценности, думата морал няма да я споменавам, щото в тия мътни времена един бог знае значението й.
Калин Терзийски – както споменах вече прочул се в последните години автор. Бивш алкохолик, успял някак да се измъкне от лапите на тази страшна зависимост, психиатър, добър списвач, освен това се занимава и с подпомагане на хора със зависимости или пък в трудно положение.
Как би изглеждала битката между двамата. Словесната е спорна – кой може да прецени по някакви обективни критерии кой от двамата я може повече тая работа.
Но моралната – макар че вече споменах за относителността на това понятие. Мисля, че там победителят е предизвестен. Или по-скоро губещият.