След седем години отново достигнахме до национално състояние на масови протести. Хора от всички по-големи градове са по улиците, съставят се палаткови лагери, блокират се кръстовища, вдигат се лозунги, навсякъде по медиите се публикуват изказвания на недоволните граждани. За съжаление, получавам дежавю и ми се струва, че историята се повтаря.
Аз също подкрепям протестиращите и съм съпричастен, не ме разбирайте погрешно. Моите мечти са свързани с България, искам да остана тук, искам и моите близки да живеят тук, да не се налага на емигрираме и да работим „черната“ работа на Запада. Но сега не съм из улиците, защото през 2013 г. бях неотлъчно там. Тогава, след около 100 дни протести, се постигнаха някои от исканията, но цялостната политика не пое по желания път. Точно заради това сега отново има недоволство.
От опита ми до момента достигам до извода, че може би не само искането на смяната на правителството ще реши проблема. Необходими са ни истински водачи с мисия, цел и желание. За корупцията и мафията няма да споменавам, защото ми е много болна тема. Но ни трябват избори, едва когато имаме алтернатива. В момента аз не я виждам и не знам откъде ще се появи. И какво, ще организираме нови избори и ще изберем пак старите, за да запеем същата песен? Не, не и не.
Вече имаме толкова начини да комуникираме и да се обединим заедно – интернет и социалните мрежи. Но ние ги използваме само, за да изразим недоволството си. Не е ли по-добре да впрегнем усилията и да предложим решение, не само да констатираме, че имаме проблем? Къде са патриотичният и революционният дух, които са заложени в нас? Време е за промяна и трябва да си я заслужим.
