По-старите сигурно помнят еуфорията от онова шеметно американско лято, когато българският национален отбор стана четвърти в света. Сигурно помнят и как мастити дейци на федерацията по футбол и видни политици, като усетиха накъде духа футболният вятър и че носи мирис на голям успех и слава, хванаха по спешност самолета за Щатите и побързаха да се закачат за него. И ако приемем, че тогава все пак са имали някакво основание, като се има предвид, че онова златно поколение на българския футбол така или иначе в известен смисъл беше продукт на държавата – спортистите се бяха подготвяли по комунистическо време, в държавни спортни клубове, абе с две думи – държавата имаше известна заслуга за успеха им, беше инвестирала в него.
Много нелепо ми изглеждат обаче съвсем скорошните опити на актуалните в момента политици да се присламчат към успеха на тенис звездите ни Цветана Пиронкова и Григор Димитров. Какво общо има тук държавата, че да вади пиар дивиденти от това!? Всички знаем, че успехът в тениса струва доста скъпо, и то не само като усилия на волята, отделено време и т. н., а в чисто финансово измерение. И тази финансова тежест в почти пълна степен се поема от семействата на тенисистите или пък от частни спонсори, които милеят за спорта.
Сега си спомням, че съвсем наскоро четох интервю с Цветана Пиронкова, в което тя обясняваше, че навремето дядо й продал семейни ниви, за да може да продължи с подготовката си. Да, това е истината за успеха на българските тенисисти – зад него стоят само лични усилия, помощ от страна на близки, роднини и т. н. В този смисъл, ако някой има основание да се гордее и да се снима до победителите – това са единствено тези хора. Политиците да си намерят други обекти, които да експлоатират за пиар целите си. Да бъдат така добри.