Знаете, че много пъти съм писал дребните неща, на които трябва да обърнем внимание около нас. А то е, защото винаги съм смятал, че за да тръгнат големите, генералните неща, трябва да започнем от най-малките. Да почистим около дома си, да не хвърляме боклука през балконите си, да не мятаме фасовете си през отворените стъкла на колите, да пресичаме на зелено, даже и да не се вижда идваща кола, да си купуваме билети в градския транспорт, да не драскаме по фасадите на къщи и обществени сгради, да поставим красиви сандъчета с цветя по балконите. И си мислех доскоро, че тази теория за нещата си е чисто моя, авторска. Но както казва един приятел, който в момента си избира тема за дисертация: няма нещо, за което някой да не се е сетил преди теб. И моята авторска теория я сполетя същата участ, попадна в обхвата на приказката нищо ново под слънцето. Преди дни прочетох материал, в който се обясняваше как кметът на Ню Йорк в самото начало на 80-те години се е справил с изключително високата и постоянно растящата престъпност в този мегаполис. Започнал от дребните неща – и хвърлил в тях огромен бюджет, защото смятал, че ако дребните нарушения не се санкционират, се дават сигнал, че и големите са възможни. Започнал да лови гратисчиите в метрото, често заловените гратисчии се оказвали я с незаконно оръжие, я с наркотици в джоба и съответно били въдворявани, където им е мястото. Трябва ли да ви казвам, че броят на хората без билетчета в метрото драстично спаднал. С графитите процедирал така – “художниците” рисуват, служителите, наети за случая, по цели нощи чистят и на сутринта няма и следа от тях – и всичко това, защото графитите дават сигнал за разпад. Починът се казва Теория на счупения прозорец и основното в нея е, че ако счупеният прозорец на една сграда не се смени бързо, сградата не я чака нищо добро. Споменавам името на теорията не за друго, а ако има заинтригувани български управници, да знаят какво да търсят в Гугъл:)