Дълго време не свързвах постоянната умора, раздразнителност и нередовния цикъл с едно и също нещо – хроничния стрес. Винаги съм смятала, че стресът е просто моментно напрежение, което минава, когато отмине проблемът. Истината, която научих по трудния начин, е, че когато напрежението стане ежедневие, тялото започва да работи по различен начин – особено при нас, жените.
Първото, което страда, е балансът на кортизола – хормонът на стреса. При хронично високи нива той променя начина, по който тялото използва енергията. Започнах да забелязвам, че съм по-гладна за сладко и тестени храни, а теглото ми се покачва дори без да ям много. Оказа се, че високият кортизол стимулира складирането на мазнини, особено в областта на корема, и пречи на метаболизма да работи нормално.
Стресът засяга и половите хормони – естроген и прогестерон. Когато тялото е в режим „оцеляване“, то пренасочва енергията към жизненоважните функции и потиска репродуктивната система. При мен това доведе до нередовен цикъл и по-силни предменструални симптоми – подуване, емоционални колебания, главоболие. С времето разбрах, че това не е „нормално за възрастта“, а сигнал, че тялото ми е претоварено.
Щитовидната жлеза също е чувствителна към стреса. Постоянното напрежение може да забави производството на тироидни хормони, които отговарят за енергията, терморегулацията и настроението. При мен това се прояви като чувство за студ, по-бавен пулс сутрин и трудност да се концентрирам.
Най-важният урок, който научих, е, че управлението на стреса не е лукс, а необходимост. В началото си мислех, че трябва да елиминирам източниците на стрес, но това е невъзможно – животът винаги ще поднася предизвикателства. Вместо това започнах да изграждам малки ритуали за регулиране на нервната система – дълбоко дишане, кратки разходки на чист въздух, ограничаване на кофеина следобед.
Оказа се, че най-голямата промяна дойде, когато започнах да спя достатъчно и да се храня редовно. Пропускането на хранения, честото лягане след полунощ и „преживяването на деня“ с по няколко кафета само поддържат стресовия цикъл.
Днес се стремя да слушам сигналите на тялото си. Ако цикълът ми закъснява или предменструалните симптоми се засилят, това е знак, че е време да намаля темпото. Стресът няма как да изчезне, но хормоните ми реагират много по-балансирано, когато се грижа за себе си ежедневно, а не само „когато остане време“.
