Не бързайте да ме упреквате. Сега повечето ми приятели биха казали: “Ама ти луд ли си?”. Не, не съм луд. По-добре сняг, отколкото сух студ, казваше дядо ми. Синоптиците сутринта обещаха, че в събота-неделя, ще се порадвам на малко снежинки. Дано не са ме излъгали, че няма да им е за първи път. Веднъж съобщиха, че ще е голям студ, аз естествено се навлякох, напече едно слънце и познайте. Но за това ще ви разказвам друг път.
Хората, които ме познават знаят, че много обичам да вали сняг, да стоя до прозореца и да поглеждам бялата картинка навън. Радвам се на снега повече и от децата, май. 🙂 Всичко е толкова бяло и чисто, че дори и пясъка (камъните), които се хвърлят на асфалта от опесъчаващите, не могат да заличат тази красота. В такива моменти се замислям колко велика е майката природа. Никой не може да я спре и да й противоречи. Във всичките й стихии има някакъв особен чар и огромна мощ. Сила, която никой друг не притежава.
Старите хора казват така: “Жена, огън и вода тръгнат ли – няма спиране.” Много истина има в това.