Оня ден един приятел ми пише по късни доби на скайпа. Обикновено не е активен в нощните часове, ама бил в болница и не можел да заспи. Зачудих се, защото е здрав като бик, напоследък се оплакваше от леки болки в кръста – ама кого не е болял кръст и кой е влизал в болнично заведение за това. Поразговорихме се, че очевидно престоят на тия места е скучна работа. Тръгнал да провери причината за безобидните си болки – първо му направили някакво изследване (забравих му името), за което изначално се знаело, че не е от най-надеждните и няма да даде данни за генезиса на болежките му, но… И така станало. Поради което личният му лекар му дал направление да влезе в болница, където да му направят томографско изследване. Е, направили му го, показало някакво много леко начално ошипяване или нещо подобно – общо взето безобидна работа, като знам колко познати се разхождат с шипове, големи колкото рога на бик, и никога не са били хоспитализирани за това. Та като установили заболяването му започнали лечението, сложили го на системи, лекарства някакви щели да му слагат, пет дни трябвало да престои там. На възраженията му, че не иска да го дрогират и наливат без нужда с медикамети, те му отговорили, че са лечебно заведение, а не диагностичен център.
Спасил се от инжекциите приятелят ми – на следващия ден се разписал в някаква парцалива книга, че отказва да бъде лекуван, стегнал си багажа и се прибрал вкъщи. Познайте обаче дали в здравното му досие не е отразен петдневен престой и проведено лечение на зачатъците на шипове. Няма какво да гадаете – можете да бъдете сигурни. И после се чудим защо няма пари в касата, защо хора, които се нуждаят от скъпи лекарства, за да живеят, си ги купуват сами. Ами затова – защото някой някъде лекува скъпо нещо, което още не съществува, но някой ден може и да се появи.