Чували ли сте за термина „проксемика“? Не се притеснявайте, ако не сте. Той е специализиран и известен най-вече сред специалистите по комуникация и невербално общуване. Хубаво е обаче да знаете горе-долу какво се крие зад тази дума, поне от обща култура. На кратко казано проксемиката е науката, която се занимава с изучаване на пространството по време на комуникация.
Нали знаете например как, като си избирате място в библиотеката или празна седалка в рейса, винаги предпочитате да няма друг човек около вас. Доброволно се дистанцирате, защото околните са ви непознати. Обратното е, ако се качите в автобуса със свой приятел. Тогава търсите свободна двойна седалка, защото предпочитате да сте един до друг. Най-общо казано с подобни феномени се занимава проксемиката. Затова тя има още едно наименование, с което е позната – пространствена психология.
Не си мислете обаче, че е много лесно да се занимаваш с подобни проучвания. Има редица фактори, които трябва да се взимат предвид, когато се изучава дистанцията между хората, тяхната ориентация и лично пространство. Всеки човек е различен и макар да има някои общо приети цифри, моята и вашата зона на комфорт е напълно възможно да се различават една от друга.
Най-общо казано пространствените зони, които се изучават са 4: интимна, лична, социална и публична. Интимната зона бива близка и далечна съответно 0 до 15 см и от 15 до 50 см. Тук допускаме само най-най-близките си. Личната зона, в която попадат познати и приятели, също е близка и далечна съответно от 50 см до 75 см и от 75 см до 1,20 м,. В социалната зона вече попадат и непознати ни фигури, които ни се налага да допускаме до себе си от 1,2 м до 2,1 м или от 2,1 м до 3,6 м. Публичната зона е тази, при която държим хората на разстояние над 3,6 метра от себе си.
Е, това е. Следете хората около вас и на какво разстояние ви държат, за да разберете в коя тяхна зона попадате. Или в коя ваша вие ги поставяте 😉
