Не знам дали ще се съгласите с мене, но ми прави впечатление, че напоследък българският ефир се пълни с все по-безсмислени забавни предавания. Може би ще попитате какъв пък толкова смисъл трябва да има едно развлекателно предаване. С това пък аз няма да се съглася. Смятам, че даже и когато се забавляваме и убиваме лежерно някой друг час след изморителен работен ден, ей така между другото трябва да получаваме и някакви смислени послания, от които или да научаваме нещо, или пък някак да са ни полезни в личностното развитие. И бързам да ви кажа кой е моят фаворит по дефицит на идея и на смисъл – предаването “Като две капки вода”.
Ако някой може да ми обясни какво значение има това, че едни хора правят с помощта на различни гримьорски техники и умения други хора да приличат на известни наши или световни звезди, ще съм му много благодарeн. Защото аз лично не виждам дори и зрънце на идейност и смисленост в това. Освен шумотевицата, която се получава от недоволството на една или друга окарикатурена във формата родна звезда. Защото нали на всички е ясно, че Къци Вапцаров, колкото и добре да е гримиран, няма как да изглежда и пее като Лили Иванова. В най-добрия случай може да прилича на нейна карикатура – а това, освен че вече е правено нееднократно и не е интересно, продължава да е доста обидно за звезда от нейния ранг.
Във всяка безсмислица обаче може да се намери някакво полезно зрънце. В конкретния случай полезното зърно за мен е, че това предаване ми помогна да оценя по достойнство един доста критикуван на страницата на блога ми тв формат – Биг брадър. Ами честно да ви кажа, в сравнение с Като две капки вода риалитито е направо титан на телевизионния небосклон. Колкото и да е воайорско и просташко на моменти, поне човек може да си направи някакви изводи, че даже и да е от грешни поведенчески модели.
А преобличането май всички сме го правили – в предучилищна възраст.