Само след няколко дни, на 12 април, официално ще влезем в предизборния месец. И по телевизиите ще стане страшно. То и в момента е страшно. Размахват се едни папки, хвърчи кал вътре в партиите, хвърчи кал по опонентите, хвърчат компромати, единственото, което не хвърчи и не виждаме, по телевизионните студия е идеи за това, как да се измъкнем от задънената улица, в която се въртим от няколко години. Народът е гладен и политиците използват това, за да хвърлят щедри предизборни обещания за богатство и берекет, ако те дойдат на власт. А истината е, че сме я докарали до такова положение, че почти няма значение кой всъщност ще дойде. Приятно впечатление ми направи едно тв участие на Местан преди дни в един сутрешен блок – човекът ясно си каза, че следващо самостоятелно управление е невъзможно, най-вероятно ще става въпрос за програмен, експертен или някакъв друг експертен кабинет. Логично – първо, защото при сегашните социологически данни, няма партия, която може да събере необходимия брой депутати за стабилно самостоятелно управление, и второ, защото в момента властта и управлението на страната е горещ картоф и никой не иска да го държи самостоятелно, ще си го подхвърлят. Затова няма голямо значение кой всъщност ще ни управлява. След бунта на площадите, който и да дойде на власт, ще има не едно, а много на ум и ще знае, че “Мълчанието на агнета” е световно известен роман на Томан Харис, продължение на романа “Червения дракон”, а не българската реалност. Така че няма никакво значение какъв цвят ще е драконът, който ще изберем на 12 май, важното е агнетата повече да не мълчат.