Когато кажем думата „брак по принуда“ в съзнанието ни асоциативно изниква страната Великобритания. Точно така, монархията, която винаги се е стремяла да запази чистотата на класите и от Средновековието насам урежда важните дела пред олтара.
Да, обаче, от Средновековието, че дори и от Просвещението, Ренесанса и Викторианството е изтекла много вода. По пътя на логиката подобни начини на встъпване в брак би трябвало да са отживелица. Оказа се, че не са! Едва днес четох по медиите нашумялата в Обединеното Кралство новина, че най-после се слага край на браковете по принуда. Е, много навреме се сетихте. Аз викам да бяхте изчакали поне още век -два, та да отлежи идеята достатъчно дълго…
Според новия закон забраната влиза в сила за съпрузи, подложени на физически, финансов, емоционален, сексуален или психологически натиск. Оказва се, че явно местното законодателство е очаквало подобни действия да се реагулират на принципа на прецедента или да са обект изцяло на личните отношения в семействата, но жалбите дълго не стихвали. През последните месеци правителство било разгледало над 1300 случая, където най-потърпевша била нежната половинка.
Лично аз не мога да си представя някой да ме ожени на сила или аз самият да принудя жена да се омъжи за мен. От една страна имам гордост, а от друга не мисля, че без взаимна привързаност ще се успея да запазя доброто си име, състоянието или титлата си, хипотетично де, а наместо това ще има риск от скандали и животът ми би се превърнал в ад.
