Всички знаем, че кучетата-водачи са изключително полезни за незрящите хора. Тук ще отворя една малко по-голяма скоба и ще отбележа как всъщност не разбирам защо, когато трябва да се говори за слепи хора, трябва да се използва ефемизъм. По никой начин терминът “сляп” не е обиден, според мен, за това не мисля, че трябва да се възприема по този начин. Може би защото това е вид диагноза и хората се депресират от този факт… но то си е същото за мен дали ще използваш едното или другото.
Връщайки се обратно към темата с кучетата водачи, съм длъжен да спомена, че навсякъде, където съм ходил по света, тези четириноги сътрудници са допускани до абсолютно всяко едно място – театри, музеи, държавни учреждения.
Преди няколко месеца станах свидетел как едно подобно куче (с обозначителните му знаци) стоеше пред хранителен магазин и чакаше стопанинът му да си го прибере. Позачудих се дали наистина в магазина има сляп човек, който има нужда помощта и очите на своя “домашен любимец”, и влязох в магазина. Не исках да си купувам абсолютно нищо, търсих едно конкретно нещо и това беше човек с бял бастун.
Е… Намерих го да опипва опакованите кашкавали на един от щандовете и се запътих право към него. Предложих помощта си и попитах защо кучето ми, което по всички закони е негов асистент, стои вързано извън магазина. Отговорът му, за съжаление, въобще не ме учуди. Той ми обясни, че преди са му правили забележка за това, че вкарва куче в хранителен магазин и за да избегне разправията вече не го вкарвал.
Силно се подразних от това, но истината е, че ние нямаме културата да се грижим и да сме толерантни към хората в неравностойно положение, независимо в какво се изразява това. Свикнали сме да не ги виждаме по улиците и така се чувстваме добре. Но истината е, че не ги виждаме, защото те нямат необходимите условия, за да се справят самостоятелно по улиците на градовете ни.
Нещо, за което трябва да се замислим и да променим.