Аз тая тема за подаръците съм я похващал и друг път, ама не съм я поглеждал от тоя ъгъл, пък и си мисля, че сега е много актуална коледно и предновогодишно. Бясното коледно пазаруване май е приоритет на жените, ама волю-неволю и на мъжете ни се налага да се включим в някои от етапите на тоя маратон. Макар че аз си имам теория по тоя въпрос и тя е, че не им идва отръки на мъжете тая работа, правят я просто защото трябва и много показателна за това, какво е отношението на мъжете към купуването и подаряването на подаръци, е една история с баща ми и неговата приятелска компания. Няколко стари приятели са те в тази компания и обикновено си празнуват именните и рождените дни заедно. И нали традицията е такава – подаряват си по нещо. Един потник го въртяха цяла година. Първоначално някой от компанията го подарява по случай рожден или имен ден на друг, той обаче забравил, че някой от компанията му го е подарил, и при следващия повод го подарява на следващия рожденик и така цяла година го въртяха, почти през всички мина тоя потник. Естествено тук в интерес на текста малко съм засилил художествената измислица, но в голяма степен историята си е съвсем вярна. И ви я разказах, за да потвърдя теорията си, че за мъжете в един празник са важни не подаръците, а купонът, хапването, пийването. Тичането по магазините си е женска работа и добре че си я вършат, иначе как ще се сдобием по Коледа с вълнени плетени чорапи или пуловер с еленчета 🙂