Преди да ме упрекнете как може да пиша на подобна тема, нека да уточня, че ме предизвика един приятел.
Той не е особен пример за подражание. През живота си (който не е бил много кратък на този етап) е прочел всичко на всичко 10 книги. И ако не се лъжа, ги е прочел под някаква форма на принуда – било някога за училище, за университета или за работа. Попитах го кои са били тези книги, а той дори не можа да си ги спомни!
Каква е ползата от четенето в неговия случай тогава? Изглежда, че само си е загубил времето и е похабил усилия, които е можел да вложи някъде другаде, в нещо, което ще е по-важно за него.
Не ми е много приятно да го призная, но мисля, че има хора, между които връзката с книгите просто не се получава. Не мога да си го обясня, иска ми се да знам защо е така, но все още не съм намерил обяснение. Изрази от типа: „Не ми харесва да чета“, „Просто не ми е приятно да го правя“, „При мен не се получава, както при другите хора“ и т.н. не ме устройват. Те не ми дават разяснение каква е причината за тази неефективност на книгите у някои хора. А на мен ми е интересно именно това…
