Споделих ви в един от постовете си, че имам доста приятели без работа. Всеки ден чувам по телевизията стряскащи данни и честно да ви кажа почвам да се плаша. Едно, че като цяло безработицата е много висока, и, второ, процентът на младите хора с добро образование и без работа е страшно висок. И ми се иска да споделя някои размисли във връзка с това, размисли, които са провокирани и от разказите и разговорите ми с тези мои приятели, които ги е сполетяла безработицата, пък и от мои наблюдения, защото и аз съм минал такъв период. Може би ще ви прозвучи странно, но един от основните проблеми, на които се натъква един млад и образован човек, когато започва да си търси работа, е високата квалификация, която притежава. В икономическа криза на много хора им се налага да търсят работа, която е под квалификацията им, просто за да се работи и оцелява. Да, но проблемът не свършва с това, че си решил да направиш компромис. Много често работодателите ги е страх от хора с по-висок ценз, тъй като си мислят, че мотивацията на тези кандидати ще е по-слаба, че техните претенции ще бъдат много по-големи и че много скоро биха ги напуснали заради отворила се възможност за работа, която отговаря на уменията им. В такива случаи е по-добре да скриеш висшето си образование, но това би могло да стане само ако на дипломата ти за средно не пише НЕ Е ПОСЛЕДНА. И какво се оказва, че поговорката “Учи, мама, за да не работиш” в наше време работи с пълна сила. Там, разбира се, се има нещо съвсем друго предвид, но факт е, че днес с дипломата за висше образование потегляш директно към бюрото по труда и към графите на статистиката за трайно безработните.