Много се оплакват работодатели, че нямало съвестни и квалифицирани работници.
То, както знаете, в живота всичко е въпрос на гледна точка, всеки гледа от собствената си камбанария. Много е възможно да са прави за себе си. Аз обаче не мога някак да се поставя на тяхно място, затова правя уговорката, че мнението, което ще изложа, по-надолу, е силно субективно и отразява нещата такива, каквито съм ги видял аз – от лични впечатления и разкази на препатили. Моя позната отива на интервю за работа в мебелен магазин – лъскав, продават хубави и съответно скъпи мебели. Не може да сложат първия срещнат да продава тая квалитетна стока, затова предпочитат интелигентни, контактни хора, с висше образование. Какво предлагат – работен ден от 9 до 20 ч., един почивен ден в седмицата (но плаващ, както дойде), твърда заплата 300 лева, останалото (ако го има) се определя по някаква не особено ясна бонусна система, и осигуровки – на минимална работна заплата. Питам ви: Ще се съгласи ли читав човек да започне при тези условия? И да приемем, че притиснат от кризата, се съгласи, няма ли при първа възможност да си хване торбичката и да поеме към работно място с по-добри условия. И после работодателят ще се оплаква, че работникът е некоректен. А той какво е направил, че да го задържи?! Не може да предлагаш унизителни условия на труд и да очакваш високи трудови резултати и лоялност. В живота обикновено получаваш това, което даваш. И си мисля, че единственият начин да имаш качествени работници, е да си качествен работодател.