Feb 13

Колекторска фирма ЕОС Матрикс ми помогна да се справя с дълга си

На всеки се е случвало поне веднъж да изпадне във финансово затруднение и със сигурност знае, че никак не е приятно. Проблемът при мен беше, че бях изтеглил бърз кредит, а след това дойде и неочаквана загуба на работното ми място, поради фалит на фирмата. Известно време успявах да покривам вноските по кредита си, но обезщетението от Бюрото по труда едва ми стигаше да си покрия разходите, а работа не можех да си намеря. Не след дълго се принудих да не си плащам вноските. И обаждането не закъсня. Колекторска агенция ЕОС Матрикс беше изкупила моето задължение от фирмата за бързи кредити и очакваше от мен да си го покрия.

Тук трябва да направя една голяма скоба. В България сме свикнали, че подобен тип компании са един вид „мутри“, които по насилствен начин, едва ли не със заплахи и рекет, те принуждават да си изплатиш натрупаното задължение…
Първоначалната ми реакция, когато чух гласа на служителката да се представя, беше притеснение от това, че ми звънят от такава фирма. Наистина се стреснах, че нещата са отишли чак дотам, но продължавайки да разговарям с нея, успях да се поуспокоя и дори се обнадеждих, че в крайна сметка ще успея да се разтоваря и от това неприятно задължение.

Всъщност, служителката на фирмата подходи към мен с неочаквано за мен разбиране. Опита се да разбере каква е причината да спра да обслужвам кредита си и ми предложи няколко различни варианта да изплатя задължението си на вноски. Почувствах се по-спокоен. Защото разбрах, че тя не се опитва да ме притесни или принуди по някакъв злонамерен начин, а с човечност и разбиране се опита да ми помогне да се справя с проблема си.

Тази ситуация ме накара да се замисля как в България имаме негативна представа за колекторските фирми, а всъщност моя сблъсък  с ЕОС Матрикс беше повече от положителен за мен. И реших да проуча компанията. Оказа се, че тя  работи в България от 2002-а и е част от немска международна финансова група – EOS Group (централата ѝ е в Хамбург).

Колкото повече научавах за компанията, толкова по-привлечен бях от нея, тъй като те спазват сериозен етичен кодекс, на базата на който осъществяват контакта с клиентите.

Накрая разбрах и че набират служители по събиране и управление на вземания. А условията, които предлагаха, бяха повече от примамливи – с възможност за заетост на пълен или на половин работен ден, трудов договор, основна заплата плюс бонуси, допълнителни социални придобивки като ваучери за храна и т.н. Казах си –„Защо не?“ и кандидатствах при тях за работа.

Сега съм част от голяма международна компания, която предоставя на служителите си обучения, възможности за развитие и много добри условия на труд. А най-ценното за мен е удовлетворението, че съм успял да помогна на хора в затруднено положение да се справят с него.

0
comments

Jan 08

Нова година – нови пожелания

Началото на всяка нова година носи със себе си и желание за коренна промяна на личното съществуване в положителна и по-здравословна степен. Мнозина се заканват, че ще откажат цигарите, ще започнат да спортуват активно, да се хранят здравословно…

Всяка новогодишна лична декларация, от личния ми опит и този на хората покрай мен, завършва с катастрофален провал. Новата година не е нищо повече от следващия ден, в който обаче ще отбелязвате (и това дори не е задължително ако не ви се налага служебно) нова цифра накрая на датата.

Но чисто от психологическа гледна точка новата година е ново начало. Всеки си пожелава повече късмет, повече здраве, повече от всичко хубаво, за което може да се сити. Сякаш всичко, което е било в предната година и с една минута разстояние успяваме да се пречистим и отърсим от натовареностите на миналото и да започнем чисти, с повече енергия и желание за живот.

Понякога, може би при някои хора, това работи. Но ако погледнем реално на нещата няма нищо смислено в това да разчитаме на тази една минута да мине, за да променим мирогледа си, да започнем да спортуваме или да се откажем от цигарите. Това можем да го направим по всяко време, но отново имаме нужда от още един стимул, за да се накараме да го направим… на чисто.

Добре! Новата година дойде. Нека има и много нов късмет! А каква е вашата новогодишна резолюция?

0
comments

Dec 13

Спортните успехи сплотяват

Българите сме особено племе и със сигурност няма човек, който да може да докаже противното. Даже точно обратното – обичаме да си изтъкваме недостатъците и постоянно да мрънкаме как за нищо не ставаме, колко сме били злобни един към друг и как “тази държава за нищо не става”. Но има едни особени моменти, в които нацията ни се обединява. И това са спортните успехи, които за съжаление са все по-голяма рядкост. За това има съществена причина, но няма да навлизам в тази тема. Само ще спомена, че остарелите бази и липсата на достатъчно финансиране и препарати за възстановяване, правят нашите спортисти истински бойци, защото на практика липсата на подходящи условия ги правят неконкурентноспособни.

Днес обаче сме заедно, защото един млад българин ни накара да се гордеем. Накара ни да се чувстваме добре от факта, че живеем в тази малка страна и въпреки, че никой от нас няма абсолютно нищо общо с успеха на Григор Димитров, изпитахме особена гордост от националната си принадлежност.

Млад и изключително талантлив, Григор се развива пред очите ни от години насам. За тези, които не следят тениса и съответно развитието на първата ни ракета, ще кажа, че със спечелването на този турнир Димитров стана 3-ти в световната ранг листа. Това е върхово постижение за българския мъжки тенис и е нормално да е голяма новина в родните емисии.

Развитието в поведението и играта на родния ни тенисист си личи с всеки удар който прави. Тенисът е тежък индивидуален спорт, който изисква много тактическа мисъл, значителни физически способности. Играта на Григор претърпя значително развитие и най-после намери правилният треньор и екип, с които да успее да развие потенциала си.

Пожелаваме му успех и много се надявам, че ще задържи положителната инерция и ще постига все по-добри резултати за напред и по този начин ще продължава да ни радва и да ни кара да се чувстваме все по-добре от факта, че е българин.

0
comments

Nov 20

Мъжът и участието му в раждането на бебето

През последните години стана все по-честа практиката бащите да присъстват в родилната зала, докато жените раждат. Това не се възприема по еднозначен начин от всички жени. Едни държат мъжете им да присъстват на раждането на детето им, други предпочитат той да не ги вижда в това болезнено състояние.

Мъжете от друга гледна точка по стар български обичай предпочитат да съберат всичките си приятели и роднини и да се напият, докато жената се гърчи в неистова болка. Години наред така се е процедирало в страната ни, така сме били “отпразнувани” ние, а най-вероятно и нашите родители. И наистина трудно би могло да се изкорени.

Но трябва да уточня нещо, което може би витае във въздуха сред женското съсловие, а именно, че мъжете не се вълнуват особено от появата на новия член на семейството. Еми трябва да ви разочаровам, дами, и да ви обясня, че това не е точно така. Всъщност се вълнуваме изключително много, но това, че не сме чак толкова емоционални като вас (природно), не означава, че това не се случва.

Също така дали ще присъстваме на раждането или не въобще не би трябвало да стои като въпрос. Това е раждането на нашето дете и независимо, че е живяло 9 месеца в майката, това не означава, че трябва да бъдем лишени от възможността да станем свидетели на появата му на бял свят.

Като подкрепа на тезата си споделям едно видео, което ми въздейства, защото всеки един уважаващ себе си, жена си и семейството си мъж, трябва да се държи по този начин и да участва активно във всеки един процес от зараждането до самото раждане на детето си.

0
comments

Oct 13

Клонирането – ужас от бъдещето

Все по-често започват да се чуват новини за това как се правят опити да бъде клониран примат. Успеха на това начинание би отвело науката още една стъпка напред към това да бъде клонирано човешко същество.

Трудно ми е да приема тези опити на учените. Не разбирам защо това е необходимо. Да, използването на клониран орган за трансплантация би спасило хиляди, дори милиони човешки животи, но сигурни ли сме, че органите могат да функционират отделно от тяло? Ако не могат, то до къде ще ни стигнат скрупулите, за да убием живо човешко същество и да го използваме за резервни части? Нашите собствени скрупули и съвест, която по не знам какъв начин ще ни позволи да осъзнаваме идеята, че наше образ и подобие, живо, дишащо, разсъждаващо, чувстващо подобие, ще бъде отнето от света, за да задоволи нашата нужда да живеем. Да, то е създадено единствено и само с тази цел, но това не променя факта, че това е жив човек, който може да постигне всичко, което си пожелае… стига да му бъде дадена възможност за това.

Творците също са разсъждавали върху тази тема и то доста пространно. Един прекрасен филм отразява именно тезата, която искам да защитя и ако не сте го гледали, горещо го препоръчвам.

0
comments

Sep 05

Янко Янев – твоят адвокат при застрахователни казуси и трудови злополуки

До колко сте запознати със застрахователното право или Кодека на труда? Не много, предполагам. Мисля, че само специалисти като адвокат Янко Янев, самите брокери и може би някои счетоводители знаят всички подводни камъчета, вратички и прозорчета в тези две сфери.

Но не се притеснявайте. Винаги съм казвал, че да си информиран е важно, но от също толкова голямо значение е да знаеш откъде да се информираш. В днешно време интернет изобилства от съвети и препоръки по най-различни теми. Псевдо специалисти и квазиизследователи ни казват как да живеем правилно, да се храним здравословно, да се лекуваме сами и т.н. Някои от твърденията можа и да са верни, но аз съм мнителен по природа. Трябват ми много доказателства от достоверни източници, за да повярвам на каквото и да е.

Не се доверявам всеки му и дори не вярвам на всички новинарски сайтове и телевизии. Имам вяра обаче в опита и квалификацията. Кажи ми, че от 20 години продаваш коли в частен автосалон и ще ти поискам съвет за следващия си автомобил. Кажи ми, че имаш собствен лекарски кабинет и 10-годишна практики и ще те избера за следващия си личен лекар. Веднъж да опитам храната ти и да ми хареса, ще посещавам само твоя ресторант. Разбирате за какво говоря, предполагам. Не съм единственият с подобен мироглед.

Винаги проучвам и избирам внимателно. Вероятно заради това мой приятел съвсем наскоро ме накара да му потърся добър адвокат, който притежава опит в областта на трудовите злополуки. Приятелят ми работи като общ работник в склад и наскоро по време на работа си поряза ръката много лошо на едно желязо. Наложи се да го водят в Спешното и да го шият. Повече от месец ще е в болничен, за да може раната да заздравее хубаво и се интересуваше дали работодателят му му дължи обезщетение заради въпросната злополука.

Аз самият нямам представа как стоят нещата в подобна ситуация, затова поех задачата много отговорно. Потърсих в интернет и след като разгледах сайтовете на няколко различни адвокати, избрах Янко Янев от София. Прецених, че е надежден, с достатъчно опит и притежава необходимите квалификации. Фактът, че разполага с кантори в Пловдив и Велико Търново също говореше добре за способностите му, защото е показател за разрастващ се бизнес.

Извадих контактите на адвокат Янко Янев и ги препратих на моя приятел. Посъветвах го да се обади по телефона и да си уговори среща. Личният контакт винаги е за предпочитане пред посредствените имейли, на които никога не знаеш кога и дали въобще ще ти отговорят.

А вие? Познавате ли друг добър адвокат, който да се занимава със застрахователно право и обезщетения при трудови злополуки?

0
comments

Aug 18

Да работиш, за да живееш

Преди време се запознах с един човек, който ми направи особено силно впечатление с начина си а живот. Впечатли ме не само начина, по който гледаше на живота, но и спокойствието, с което приемаше всичко около себе си.

Човекът по професия е програмист. През годините е натрупал достатъчно опит и уменията му явно са ценени в сферата, но това не е нещото, което го ръководи. Начина му на живот е особен и той предпочита да работи в продължение на дена цяла година без да ползва отпуск или нещо подобно, след което напуска работа и отива на пътешествие в продължение на една цяла година.

Този начин на живот за средностатистически българин като мен е повече от шокиращ в първия момент. Аз не мога да си представя, как ще имам смелостта да имам доходоносна работа и да я напусна, за да хвана гората в продължение на една година. След това да се завърна отново в страната си и да си намеря друга работа, която да работя още една година и пак да я напусна… Та нали никой работодател няма да иска да ме наеме след това, защото ще знае, че няма да съм му дългосрочно полезен. А и да кажем, че този човек е наистина невероятен специалист, от които работодателите много се нуждаят, но в крайна сметка една година е твърде кратък период, според който не може дори да се ориентираш в обстановката, а камоли да задвижиш проекти, от които да има стабилен приход за фирмата.

И спокойствието, с което този човек приемаше всички тези въпроси, които непрестанно избликваха от устата ми и отговаряше на тях с блажена усмивка, ме накара да потръпна. И да си задам въпроса, дали аз съм прекалено окован във веригите на системата, че ме е страх да мръдна и милиметър от сигурното съществуване, което за мен означава работа, доходи – добър живот.

Вие бихте ли водили подобен начин на живот? Бихте ли се изправили пред страховете си и да се наслаждавате на съществуването си на този свят по начина, по който вие искате? И смелост ли е това или просто правилното решение?

0
comments

Jul 03

Слънце, плаж, море и един незабравим Джулай

Тази година решихме, че искаме да посрещнем лятното слънце на морето, както си му е реда и се натоварихме на колите, стегнахме палатките и отпрашихме към прекрасните брегове на Арапя.

Пристигнахме късно по тъмно, тъй като трябваше да свършим първо работа и тогава да хващаме пътя. Времето беше топло и приятно и се разположихме на плажа. Отворихме биричките и се наслаждавахме на компанията си и приятната атмосфера, която ни заобикаляше.

По едно време, когато повечето хора вече бяха заспали с една приятелка решихме да се разходим. Да, може да помислите, че е твърде рисковано в тъмното, но не бяхме чак толкова неблагоразумни. Все пак си бяхме взели челници, които ползвахме за нощната си разходка по скалите. Не мога да опиша с думи колко беше интересно морето и атмосферата наоколо. Гъста пара (почти като мъгла) се издигаше от водата ни обгръщаше. Беше повече от приказно, а в комбинация с многобройните падащи звезди, които се виждаха толкова ясно и близо до нас, моментите прекарани на тези скали бяха наистина незабравими. Всъщност постояхме доста време там, любувайки се на звездите, ярката, като фар вечерница и опияняващата пара… и всичко това озвучено от шума на морето, което се разбиваше в скалите.

По едно време решихме, че трябва да отидем да разбудим останалите, които бяха заспали в спалните си чували на плажа. Докато стигнем до тях вече беше започнало да се съмва. Събудихме ги, събрахме си багажите и започнахме да се качваме отново към скалите, за да можем да наблюдаваме изгрева от най-хубавото място.

Отидохме и се настанихме, слънцето дойде и ни погали с топлите си лъчи. Музика звучеше от близките палатки. Изживяването беше приятно и запомнящо се, а след като слънцето се издигна, отидохме да си разпънем палатките в близката горичка. Дните, прекарани в блажено откъсване от градския шум и телефони, които използвахме само за фенерчета, бяха незабравими и много релаксиращи. Със сигурност ще повторим и следващата година, когато ще се насладим за по-дълго време на прекрасната природа и липсата на каквато и да било връзка с нашето ежедневие.

0
comments

Jun 13

Фитнесът – здраве, страст и обсебване

Много хора избират ходенето на фитнес като начин, по който да поддържат фигурата си и тонуса си след заседналото работно ежедневие. Много от тя се чувстват добре и просто го използват за тонус, но има и такива, които изпадат в крайни състояния и започват да се обсебват от това постоянно да ходят на тренировки, да се хранят правилно и да следят калориите си.

В това няма нищо лошо, но ако е в разумни граници. Аз съм на мнението, че човек живее веднъж и не бива да се лишава от малките удоволствия в живота, но всичко трябва да бъде правено с мярка. Прекаляването с каквото и да било – било то здравословни практики или вредни такива.

Тези, които се пристрастяват към фитнеса и тренировките не осъзнават колко всъщност вредят на себе си. Не само в това, че претоварват тялото си, но и социалните им контакти започват да се въртят единствено и само около седем-дневния им график за тренировки, специалното меню (което изисква време за подготвянето им),  храненията по 6-7 пъти на ден и… времето, в което могат да се виждат с хора остава само работното време.

Това ми се вижда твърде тъжно съществуване, което е лишено от всякакво пълноценно общуване и наслади от живота, вглъбено това да поддържаме тялото си здраво и да живеем по-дълго, но какво ни носи този живот?

Вие на какво мнение сте?

0
comments

May 20

Игрите от нашето детство

И не, този материал няма да е за това как ние сме си играели по улиците, а днешната младеж непрестанно седи пред компютрите и не може да изживее пълноценно детството си. Винаги съм бил на мнението, че всяко отделно поколение има различен начин, по който да се забавлява и не бива да ги съдим за това, че са се родили в това специфично време.

И така, любимите занимания във времето, което не позволяваше да излизаме и да играем навън бяха телевизионните игри, а след време и компютърните такива. Разбирайте, че не във всяко семейство имаше конзола, а касетите също бяха много скъпи, ето защо с приятелчетата се разбирахме да си купуваме различни игри и да ги играем заедно. И ето едни от най-любимите игри, които превъртахме с удоволствие и се състезавахме кой, кого ще надвие в битка:

Супер Марио

Mortal Kombat

Патките (на които не им помня името, но играта беше повече от забавна)

Worms

The Sims

Neighbours from Hell

0
comments