Филмът „Професия репортер“ на Микеланджело Антониони е един от класиките на „must watch”. Причината не е в уникално сложния сюжет, екшъна или великата история на известен журналист. Тук се разкрива една чисто човешка ситуация, продиктувана от същността на професията и изискваща носенето на отговорността от решенията в живота.
Още в самото начало на филма се чува жуженето на муха, предвещаваща за история, потопена дълбоко в калта, от която няма измъкване. Главният герой – репортерът Дейвид Лок, е затънал в еднообразието на живота и на професията си на журналист. Усещането се засилва и чрез кадрите на пустинята, превърнала се в пясъчен часовник, който отброява отегчителната агония в очакване да се случи нещо велико. Липсата на вода е символ на отсъствието на животоподдържащата страст и именно паради тази причина никой не отговаря на въпросите на Лок, за да завърши документалния си филм.
Новата доза адреналин, която заразява героя, е внезапната смърт на съседа му Робъртсън, чийто динамичен живот се превръща в страхотна възможност за промяна. Лок взима решението да съобщи за собствената си смърт и така погребва предишното си аз. Смяната на облеклата, на снимките в паспорта са символ на старта на новия живот – чрез измама. Вече е с нова самоличност и с друг живот, с които обаче се появяват непознати отговорности, трудности и задължения, а старите не изчезват. Сцената в църквата, където очаква трафикантите на оръжия, е символ на покръстването на Лок и въвеждането в новия му живот.
Ретроспекциите чрез мислите на героите доказват, че всяка една ситуация от миналото се завръща и носи своята тежест в настоящето. Миналото е част от човека и дори смяната на името не може да промени неговата същност. Постоянното бягство на Лок или новият Робъртсън е именно бягство от историята в опит да се впише в чуждо настояще. Срещата с новата му спътничка, момичето, чието име не става известно до самия му край, е просто поредният преход в опит да опознае себе си или новият Робъртсън. Постоянното присъствие на кръстове и на червения цвят ни отнасят към библейското, че възкръсването на Лок ще завърши със смърт.
Последният 7-минутен кадър е като затварянето на цикъла – цикъла на живота, на историята, на човека. Започващ от затвореното пространство, заграден от решетки, излизащ извън възможностите си и връщащ се обратно. Смъртта на истинския Робъртсън в началото бе нова възможност, която обаче завърши по същия обикновен начин.
