Прокуратурата да се самосезира

Няма да ми омръзне да говоря за хорската неграмотност, защото си мисля, че колкото по-силна непримиримост изграждаме към нея, толкова по-трудно ще вирее тя. И ако някак съм склонен да махна всеопрощаващо с ръка на някой редови съгражданин заради въпиющата му неграмотност, често щедро демонстрирана в интернет пространството – с идеята, че може пък да не е имал моя шанс да израсне в културна среда, да се образова, то не мога да се похваля с подобна толерантност към друга една категория неграмотни хора.  Силно съм непримирим към хора, които получават големи пари за някакъв продукт, обикновено рекламен, които даже и не си правят труда да потърсят услугите на специалист в областта на езика, който да им обясни дали това, което казват, е това, което искат да кажат. За какво говоря. Тия дни, слушайки рекламата на дамски самобръсначки, попаднах в ситуацията, за която професор Вучков казваше: Слушам и не вярвам на очите си. Рекламата гласеше: Всеки ден милиони жени използват самобръсначки върху тяхната нежна кожа. Доколкото имам спомен, употребата на обикновените притежателни и на възвратно-притежателните местоимения се учи още в седми клас. И всеки човек, минал тази образователна бариера, би трябвало да знае, че когато извършителят на действието в едно изречение и притежанието съвпадат се използва възвратно-притежателно местоимение. Както е в случая – милионите жени извършват действието, кожата си е тяхна, значи трябва да се каже: Всеки ден милиони жени използват самобръсначки върху своята нежна кожа. Инак става много криминално, излиза, че милиони жени нарушават целостта на нечия чужда кожа, което си е направо повод прокуратурата да се самосезира за извършено престъпление.

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *