За интеграцията и емиграцията

Абе не знам дали защото по-скоро ме теглят хуманитарните науки, или пък по някакви други причини, ама смятам, че не може единственото важно нещо, което трябва да знаят съвременните младежи, са компютрите и евентуално един-два чужди езика. Прагматично погледнато, може би това са абсолютно задължителни неща. И съм съгласен да е така. И аз ползвам интернет от Мтел. Човек трябва да е приложим на пазара на труда – а за да е приложим, няма как да мине без тях. Ама животът съвсем не е само това. Струва ми се някак важно също и да си гледал някакви филми, да си попрочел някоя и друга книга, да си отишъл поне веднъж на театър, опера. И дано да не съм много нахален в очакванията си – ама ми се струва, че е редно, ако си преминал изходната летва на средното образование, да знаеш значенията на думите, които влизат в поне в основния речников фонд, и ако не ставам съвсем нахален – да можеш да ги пишеш правилно. На кандидатстудентски изпит в български университет тази година се пада есе на тема за европейската ни интеграция. Масово кандидат-студентите са объркали понятията интеграция и емиграция. Тоест писали са не за европейската ни интеграция, а за европейската ни емиграция. Да повторя пак, ако някой не е разбрал – говоря за кандидатстудентски изпит, не за гимназиален. После кажете ми как да вярвам на министъра на образованието, който рисува светли образователни картини и определя образованието ни, съотнесено с това в други страни, на едно много добро ниво. Не му вярвам. Само бих го посъветвала да “интегрира” за известно време в чужбина. За да види как стават тия работи с образованието.

Google+ Comments