Просвета!?

Денят на народните будители чука на вратата ни. То е ясно, че по традиция ще се развеят знамена над училища и културни институции, ще има мероприятия, събития. Въобще ще се празнува.

И сега правя един мисловен, но и културен скок и влизам в територията на тазгодишния сезон на Вип Брадър. Тези, които го следят, със сигурност са станали преки свидетели на излагацията на един от участниците (фаворит за спечелването на формата) на теста по обща култура, който включваше основно въпроси от българската история. Провали се момчето, с гръм и трясък. Не знаеше истинските имена на Васил Левски, не знаеше коя е първата българска столица, смяташе, че Кървавото писмо е писано в София. Тук първосигнално щях да сложа едно усмихнато емотиконче, ама то пък хич не е смешно.

Е, не закъсня и реакцията – гракнаха съквартиранти, гракна цялата прогресивна общественост извън къщата. Заклеймиха го. Вопиюща неграмотност, непростимо.

Вярно е така. Ама дайте да не хвърляме камъни по момчето. Защото не е единствено. В навечерието на празника на будителите нека си признаем, че една огромна част от поколението до 30 има сериозни пропуски в общата си култура. Много сериозни. Което не значи, че веднага трябва да им лепнем етикета – неинтелигентни, тъпи и т. н. Напротив, те са много интелигентни в съвременния смисъл на това понятие – успяват да се адаптират успешно, не хабят излишен умствен ресурс, използват го, за да научават неща, които ще са им от полза – компютърни умения, езици, такива неща, които се котират в момента и които помагат да устискаш. И да – не виждам нищо осъдително в това. Адаптацията е част от способността да оцеляваш.

И много важно, че знаеш трите рождени имена на Елин Пелин!?

 

 

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *