Страстта към отбора се предава по наследство

FOTO_NO_PLANTILLA.v1372668738Не говоря много често за футбол, защото (колкото и да е странно) не следя чак толкова новините в сферата. Днес обаче ще направя изключение, защото се вдъхнових от свой колега, неговия баща и подрастващия му син.

Ще нарека приятеля си Иван (колко нетипично, нали?). Доста често в обедните почивки с него се заприказваме, та ако не от друго място, то поне от него научавам най-големите новини от света на спорта. Знам си го аз Ванката, че е фен на Барселона и да не ви казвам колко щастлив беше, когато спечелиха титлата на Шампионска лига преди 2 седмици!!!

Преди броени дни обаче идва на работа и синът му. Момче, 12-13-годишно. Дойде да остави на баща си някакви ключове, не разбрах за къде. Гледам го пристига с фланелка на Лионел Меси, та веднага го закачих дали не е фина на Реал Мадрид. Разбира се, хлапето схвана шегата ми, та и с него се заговорих няколко минути преди да си тръгне. Разказа ми, че бил вече трето поколение фен на Барселона и с баща си и дядо си често се събирали да гледат мачове, когато предстои важно състезание на любимия им футболен отбор. Малко странно ми стана… Започнах да се чудя тези спортни адмирации по генетичен път ли се предават, възпитават се с времето, или са чиста проба наследство? Вие как мислите?

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *