Стресът и чашата

За никого не е тайна, че невидимият враг на всички хора по света е стресът. Той се появява в живота ни неусетно и бавно, но сигурно наврежда на всичките ни органи и отношения. Предполагам сте го усещали и не желаете да се сещате за неговото влияние. По темата искам да ви споделя една притча и извода от нея.

По средата на лекция по философия професорът вдига чаша с вода. Всички студенти предполагат, че следващият въпрос ще бъде свързан с тълкуването дали чашата е наполовина пълна, или празна. Всички студенти наум подготвят своите съждения, но след минута, въпросът на професорът не идва.

Всички са затаили дъх и най-накрая преподавателят ги пита: колко тежи чашата? Както може да се досетите, веднага започват да валят отговори от 100 до 500 г. Но предположението на нито един от студените не е прието за вярно. Защо? Какво бихте отговорили вие на този въпрос?

Съвсем логично, всеки един от нас, ще започне да изчислява тегло. Но то само по себе си какво общо има с човека, който го държи? Ето тук е разковничето. Всъщност тежестта на чашата зависи от това колко време ще бъде държана. При придържането ѝ няколко минути, няма да се усети. Ала при достигането до час или ден, резултатите може да са фатални не само за ръката, но и за човека.

Преподавателят се е опитвал да докаже на своите студенти, че не е важно колко и какво извършват, ако не могат да преценят как това ще се отрази на състоянието им.

Именно в моменти на претоварване от малки неща се появява стресът. Колкото по-малко внимание му отделяме, толкова повече поражения може да ни нанесе. А вие колко може да държите чашата и дали бихте я пуснали, за да се спасите?

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *