Знаете, работя в сферата на информационните технологии – една от, за щастие, развиващите се у нас, с търсене на пазара на труда, и с (о, чудо!) постоянно растящо възнаграждение за заетите в сектора. Та като IT-човек от вече дълги години, седя и се дивя на работодателите в този сектор, които очакват ей така отникъде да се появят хора, които са научени и знаят какво да правят!
Вярно е, че програмиране се изучава в университета, но прекалено общо… Не можеш да очакваш, че човек, току-що завършил, и без стаж, ще има умения с по-специализираните фреймуъркове, програмни езици, системи за управление и какво ли още не. Просто няма кой в България да те научи на тях, а ако има – ще трябва да работиш поне две лета на морето на „престижна“ барманска позиция, че да си позволиш курса.
Това е парадоксът у нас – IT секторът се развива, много западни компании аутсорсват у нас, много самоуки специалисти създават свои успешни фирми. Но можеше да се развива много по-динамично, ако работодателите решаваха да си позволят няколко месеца, в които новият им служител да навлезе в по-специализираните неща! Просто не може да се очаква, че някой излиза от университета специалист във вече хилядите разклонения на IT сектора – той може и знае само най-най-общите неща(не ме разбирайте погрешно – те са основата и изобщо не са с малък обем). От там нататък, някой трябва да му даде шанс и да го научи, за да придобие някакъв опит, практическа квалификация, специализация –както искате го наречете.
И докато не се появят повече фирми като Телерик, и повече хора като Светлин Наков, целият сектор ще е увързан във вериги – иска да се разширява, парите ги има, но като ги няма хората – нищо не става.
Тук сигурно е безсмислено да казвам, че ако имахме един по-нормален държавник, а не кухи егоистични политици, досега в България щеше да има минимум един работещ университет с курсове и специализации за IT специалисти.
Дотогава IT Джобса ще е фрашкан с обяви за работа, а борсите – пълни с безработни млади хора. Парадокс?