Сигурно тия дни повечето от вас са проследили встъпването в длъжност на служебния кабинет, както и първите изявления и действия на министър-председателя и министрите. Вероятно всеки е намерил за себе си различен акцент от всичко, което се изприказва по този повод. Мен лично ме впечатли призива на служебния премиер към бизнеса за солидарност с бедните. Призив, срещу който, съвсем не неочаквано, бизнесът скочи. Наложи се премиерът да обяснява, че всъщност няма да притиска предприемачите с по-високи тежести и данъци, просто е призовал за повече съпричастност и съчувствие. От целия този публичен диалог стана кристално ясно, че бизнесът не е петимен да помага и че в по-голямата си част богатите хора не припознават думата солидарност като морален дълг към уязвимите части на обществото. Не звучи особено обнадеждаващо, но е факт. По същото това време в интернет пространството, във фейсбук, набра скорост една практика, която води началото си от Италия – така нареченото висящо кафе, – впоследствие дообогатена спрямо реалностите в България и с инициативата висящ хляб. За тези, които не са попадали на информацията, веднага обяснявам – сядате в кварталното кафене и пиете едно кафе, но плащате две. Така второто, което сте платили, но не сте изпили остава висящо – за беден човек, който не може да си го позволи сам. По същия начин и с хляба. Та ако се върна към началото – солидарност на много имащите с много нямащите май няма да се случи. Добрата е обаче, че въпреки бедността и кризата от последните години се случват чувствителността и съпричастието у обикновените хора.
