Времето, прекарано на спокойствие вкъщи, ми помогна да осмисля колко всъщност ненужни дилеми имаме всеки ден. Попаднали в капана на лутането и търсенето на отговори на дребни проблеми, губим жизненоважната ни енергия. По този начин не само се чувстваме уморени, но и не сме адекватни при взимане на по-важни и съществени решения.
Ако думите ми ви се струват несъвесем верни, то само се замислете колко време отделяме, за да избереме какво да ядем. Дали да хапнем плод на път за работа, или да изберем нещо по-засищащо? Да си поръчаме обяд от пицарията или да си купим салата? А сега за вечеря – да готвя или да изляза? Според мен на ден губим около час в мисли за храна и в още около 2 часа са приготвяне, поръчване или хапване.
Същото внимание отделяме и на начина си на обличане или покупката на нови дрехи, извършването на определени процедури и дори провеждането на профилактични прегледи. След тях са мислите за това къде да излезем с приятели, къде да паркираме колата и дали изобщо да излезем с автомобила ни.
Истинският апокалипсис на пропиляно време обаче настъпва, когато попаднем в извънредна или непредвидена ежедневна ситуация. Тук имам пред случаите, в които пратката ни е пристигнала в грешен куриерски офис, в обедната почивка се налага да излезем, за да отидем до магазина, който работи до 18:00 часа, или пък да се върнем до вкъщи, за да се убедим, че наистина сме оставили ютията изключена… Списъкът е дълъг, но в подобни моменти започваме да обмисляме всякакви варианти и се изключваме за останалия свят. Общо взето под напрежението губим адекватната си преценка.
Представете си обаче, че цялото това време го изразходваме в други позитивни мисли и когато се наложи да вземем решение – просто го правим. Не е необходимо в ежедневието си да се затормозяваме с ненужни дилеми. Минутите, часовете, дните, месеците и без това изминават неусетно. Нека се съсредоточим върху това да надграждаме себе си и уменията си и да правим околните щастливи. Нали затова сме тук и сега?
