Отдавна се каня да отида на Седемте рилски езера и все отлагам. И както е тръгнало, може да си остана само с намеренията. В последните дни пред погледа ми попадна искане на една от многото навъдили се напоследък екологични организации, с което призовават Министерството на околната среда да бъде спрян достъпът на туристи до мястото, тъй като застрашавали сериозно, не разбрах точно с какво, биоразнообразието – значителен брой животински и растителни видове били изчезнали – и много скоро езерата щели да се превърнат в блата.
И аз съм от хората, които имат специално отношение към природата и неведнъж съм го изразявал на страниците на блога си. Дали обаче може да я опазим с пълни забрани и със спиране на възможността хората да се насладят на едно от най-красивите и енергийни места в България. И още по-важният въпрос: какъв е смисълът на която и да е природна ценност, ако го няма човекът да й се порадва.
Да, отношението към българската планина далеч не е такова, какво заслужава – и това си личи при ежегодните акции за почистване, които организират медии и различни организации. Тонове боклук, от естество, за което не би се сетила и най-развинтената фантазия, се изнасят – и така до следващата година. През горещия август със сигурност ще станем свидетели на черна поредица от горски пожари – защото някой е решил да запали някъде огънче, пък като си тръгвал, забравил да го изгаси съвсем, или си е хвърлил неугасналия още фас. Декари горски масиви ще горят и спасителните отряди ще гледат безучастно, защото и пожарогасителната ни техника не е на ниво.
Даже и това обаче не ми се струва основание да се отреже пътят на туристите към природата. Не се налага да откриваме топлата вода – хората са го измислили. Контрол, правила и жестоки санкции за тези, които ги прескачат.