Миналата събота се уговорихме с приятели да седнем да изпием по един джин с тоник в едно много приятно артистично квартално кафене. За протокола веднага уточнявам, че изразът по един е употребен доста условно и след първия половин час на масата вече не отговаря на истината. 🙂
Като пристигнах, те вече се бяха устроили, на масата имаше и младо, много симпатично и непознато момиче. Оказа се, че и те не се познават особено добре, засичали се и друг път в заведението и я поканили, понеже била сама. Познати, непознати – разговорът тръгна добре и в позната посока. Кино, литература, театър, музика. Няма какво да си говорим – празник е да разговаряш с хора, които са на твоята вълна.
Малко по-късно дойде мъжът на момичето, на един мотоциклет. И той читав човек – симпатичен, интелигентен, с меко и ненатрапливо присъствие. С две думи разговорът продължи по същия приятен начин. От дума на дума стигнахме и до темата пътуване, Родопите – оказа се, че е любимо място на всички от масата. Та момчето разказа за много интересна, почти мистична случка от миналото лято. Отишли до родопското село Лещен, там влезли в нещо като музей, вътре, в една много странна обстановка, ги посрещнал одухотворен мъж с брада, поговорил си с тях, предложил им книги на Борис Христов, те си купили. През цялото време обаче не ги напускало някакво странно усещане. Е, когато излезли, се сетили откъде идва това усещане. Човекът вътре бил самият поет Борис Христов. Те пък били истински ценители на поезията му. Оказа се, че всички в компанията сме такива.
По едно време мъжът тръгна към вкъщи да остави мотора, че после да не кара пил. Върна се с една кожена чанта – и в нея трите книги, които са купили оттам. Помислихме, че ги е донесъл само да ги разгледаме. Не, настоя да ги вземе и когато ги прочетем, да ги оставим в заведението. Без грам притеснение, че може да не ги върнем – все пак почти не се познавахме, а книгите на всичкото отгоре бяха и с автограф. После обаче, като премятах случката в съзнанието си, се сетих, че не е точно така. Познаваме се, и то доста добре. От една партия сме – тази на четящите хора.