Разшифровах това досадно състояние, което понякога не ни дава мира. Особено неприятно е, когато ни се случи в офиса или на обществено място. Хълцането, читатели мои, се явява нарушение в дихателната дейност. При дишане използваме междуребрените мускули, които се намират между диафрагмата и ребрата. Хълцането е принудително свиване на диафрагмата, последвано от внезапно затваряне на гласните струни, откъдето идва и характерния му звук.
Хълцането може да бъде причинено от твърде много или твърде бързо ядене или пиене. Стомахът, разположен точно под диафрагмата, се разширява и започва да я дразни. Тогава тя се свива, както когато дишате. Хълцането може да се дължи и на газирани безалкохолни напитки, алкохол или прекомерно тютюнопушене.
Понякога хълцането може да се предизвика от смущение по нервните пътища от мозъка до засегнатите мускули. Това обяснява защо хълцаме при температурни промени или твърде емоционални ситуации и защо при внезапен шок спираме. Постоянното хълцане обаче може да сигнализира за проблеми с мозъка като инфекции, тумори, инсулт или множествена склероза, както и с гръбначния стълб или с гръдната стена.
Краткосрочните пристъпи на хълцане изчезват от само себе си, но ако това не стане може да направите следното:
– задръжте дъха си за опредено време;
– глътнете гранулирана захар;
– отпийте ледено студена вода;
– захапете лимон;
– пийнете малко оцет;
– вдигнете колене до гръдния кош;
– наведете се напред, за да компресирате гръдния кош.
