Честита баня

Rate this post

Сигурно много от вас са гледали оня стар руски филм “Ирония на съдбата, или Честита баня”. Но руската баня си е като ритуал, пречистващ и обновяващ, и си струва честитенето. В български вариант обаче това изречение носи един не особено привлекателен смисъл, който добива особена актуалност с идването на горещите летни месеци и все по-осезаемата миризма на застояла пот, която ни атакува в рейсовете на градския транспорт и на други места, където има по-близък контакт със себеподобни. А смисълът е, че все още има много хора по нашите географски ширини, които смятат банята за лукс, който човек трябва да си позволява веднъж или дваж седмично, и го приемат за събитие, на което подобава да бъде специално отразено и честитено. Нерядко след това значимо събитие в живот си, те изпускат въздишка на облекчение: ох, олекна ми. Ами как няма да ти олекне, като си свалил от гърба си едноседмична мръсотия.  И ако на такива хора им кажеш, че вършиш тая работа всеки ден поне по веднъж, а лятото и повече пъти, не само че те гледат като полезно изкопаемо, ами и настървено започват да ти обясняват колко вредно е ежедневното къпане за кожата, как едва ли не я изхабява. Аз обаче бих им бил благодарен не ако се грижат толкова за целостта и здравето на кожата ми, а ако биха били така добри да се погрижат за комфорта на обонянието ми. Защото не е нормално в началото на 21 век единствената причина да се изкъпеш да е това, че ти е дошъл редът. Някак по-основателно ми се струва да го правиш, за да ти е чисто, пък и да не миришеш.

Google+ Comments

Leave a Reply