Знаете старата ми слабост към опазване на околната среда. Така че не вярвам да се учудите на историята, която ще ви разкажа днес, нито на това, колко ме е впечатлила. Миналата неделя мой приятел, който още преди години си продаде апартамента и си построи къща в едно близко село, ме покани да му гостувам. Построи си я модерно, едноетажна, разгърната къща, удобна за живеене. Обикновено поне два-три пъти в годината ходя и всеки път виждам как всеки път нещо в доста големия му двор е променено към добро. Сега ми направи впечатление един доста голям дървен съд, пълен с нещо като пръст или по-скоро като почва от тая, която продават в магазините за засаждане на цветя в саксии. Като един градски и невеж в тия дела човек, но пък любопитен, веднага попитах какво е това. Оказа се, че нещо, за което много съм слушал, но не бях виждал на живо. Съд за компостиране. Компостирането, популярно казано, е естествен процес, при който растителни или органични отпадъци се разграждат и се получава така наречената биотор. Е, сподели ми той, че в селата оставали много растителни отпадъци – дали от градините на хората, дали от окастрянето на клоните на дърветата. И някои по-напредничави хора от селото, в това число и той, са си закупили такива съдове за компостиране и там, вместо да задръстват казаните за боклуци или селското сметище, си произвеждат биотор, която пък след това ползват в градините си. Ей такива, макар и дребни за някои неща, на мен ми дават сериозни сигнали, че може би прогнозите за това, че човечеството ще се самоунищожи, са силно преувеличени. Дано!