Недалновидно

Rate this post

Бях решил вече да не се занимавам с политика – в смисъл нито да пиша тук, в блога си, нито да споделям някакви състояния в тази връзка в социалните мрежи. Щото в тия мътни времена с всяко изказване на мнение по политическа тема си навличаш доста гневни, често даже не особено цензурни коментари. Все някой си засегнал. Хората май я приемат на живот и смърт тая работа – в степен, че иначе толерантни и възпитани хора забравят за бон тона който обикновено поддържат.

Та решил бях – ама има една приказка, че даже и ти да не се занимаваш с политика, тя се занимава с теб. С две думи – напира ми пак мнение по политически въпрос и няма начин да го стая в себе си. Разбира се, че ще е за дясното и за това, което в момента се мъчи го представлява Реформаторския блок. И за една от партиите в него.

infoИзлезе тия дни информация за предстоящо общо събрание ли, конгрес ли на “Движение България на гражданите”. Организационни въпроси ще решават, ще избират нови контролни и ръководни органи и естествено нов лидер. Да, ама кандидатът за поста бил само един – старият водач на четата, Кунева. Няма да я коментирам като личност и като политик – защото в тая сфера бистри като сълза хора няма. И тя не е. Има обаче по-чисти и по-малко чисти и в повечето случаи това е свързано най-вече с времето, което са пребивавали в тая система. Колкото по-дълго – толкова повече негативи носиш на гърба си и върху името си.

Но да си дойда на думата. Защо споменавам тази формация и този лидер. Защото страшно много ми се иска дясното да успее и да вкара една мощна и смислена група в парламента, която наистина да докаже, че определението към блока не е реаниматорски, а реформаторски. Много ми се иска да видя умерени и нормални хора като Радан Кънев и Деница Сачева на парламентарните банки. Само че в кюпа на този сборна формация те ще носят тежестите на стари лидери, които продължават да обслужват егото си, а не идеята за дясното – може би просто защото са доста далече от него.

 

Google+ Comments

Leave a Reply